Лятна рекапитулация, Част 2 - Ще видиш ти дали не мога!

Юли се изниза бързо и, както вече казах, беше съвършен. Спазвах си ограниченията в храненето, не пропуснах нито една тренировка, пиех достатъчно вода и кантарът взе да показва все по-малко и по-малко.

Всъщност не е странно, че бях стриктна, без въобще да ми тежи. Такъв бяс ме движеше! Имам много да благодаря на бившия си приятел. Не само защото ми даде начална скорост, но и защото успяваше да я подклажда.

- Ани, ти не можеш да отслабнеш. Такава си си. Не можеш да се бориш срещу природата.

Моля?! Колко слабо ми познаваш природата! Ще видиш ти дали не мога! Като ти казвам, че ще отслабна, ще отслабна. Не само защото си ме ядосал, а защото знам как. А именно...

Цветя и рози, и дръжки от карамфили...

Вторник, 19,30 ч.
Бях абсолютно убедена, че днес няма да стигна до фитнес залата. Още не съм съвсем сигурна защо отивам. Може би е просто от инат. Със сигурност не е защото кипя от желание. Тази седмица не ми е от силните. Искрено се надявах да не е така и тежката и калорична неделя да се превърне в един успешен понеделник, но в момента дори и вторникът е под заплаха. Ям боклуци, офлянквам се с тренировките...

Какво ми става? Не, не съм се отказала. И не съм се предала на лъжливата увереност, че щом съм минала границата на двата месеца, на мен тази работа с отслабването ми е в кърпа вързана. Не се самозалъгвам.

Лятна рекапитулация, част 1 - Начална скорост

Приятелката ми пристига с думите: "Точно се чудех къде си, защото в първия момент те помислих за мулатка." Това е определено е комплимент. Лято е. Август. И аз точно съм се върнала от море. След десет дни в друг свят, съвсем предвидимо се връщам друг човек. И дори нямам предвид, че заради новопридобития си тен трябва отново да се уча как и с какви цветове да се гримирам, а червилата ми до едно са спрели да ми отиват. Не, това лято се случиха куп неща, така че май ще е най-добре да започна от самото начало.

ЮНИ

Нов месец, нов късмет. Така реших, когато 1 юни почука на вратата. За пореден път се заинатих, че "ще направя нещо". Колкото и искрено да твърдя, че не искам да съм слаба, 110 кг си звучи страшно и изглеждат страховито на дисплея на кантара. Но освен, че плашат с кръглотата си, тези килограми тежат. Не е приятно да носиш размер дрехи, които никога не си носила. И не е приятно да не можеш да влезеш в "дебелите" си дънки. Онези, които преди три години не са можели да се задържат на ханша ти. Затова взех радикални мерки.