Ориз със свинско, праз, маслини и кисели краставички
Лично за мен всяко минаване на диета е повод за радост поне в едно отношение - храната. Знам, че като се каже "диета" повечето хора си представят много нещастна картинка - голяма купа трудна за преглъщане салата и бледи пилешки гърди и голям знак "Анатема!" върху всички кулинарни благини от рода на сол, мазнина, подправки, захар и не дай си боже шоколад. Е да де, но истината е, че да спазваш хранителен режим въобще не означава до припадък да преживяш сухи зелеви листа и да си мечтаеш за времената, когато пак ще можеш да похапнеш нещо с поне малко вкус. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам зеле. Същото важи за салатата и пилешките гърди. Просто ги обичам вкусни. А истината е, че здравословната и диетична храна няма абсолютно никакви основания да бъде лишена от вкус.
Чудесен пример за това е моята най, ама най-основна рецепта за бял ориз. И да, в случая под бял ориз имам предвид наистина бял, макар че сигурно със същия успех може да се замени и с всеки друг вид (кафяв, черен, див, червен и каквито там има още). Вероятно ще се намери някой да каже, че белият обработен и полиран ориз е враг на всяка диета (по ред разнообразни причини), ала не ме интересува. Аз си го обичам и ям достатъчно други храни, от които да си набавям баластни вещества (или по модерному фибри), че да не ми пука особено за теориите на отслабването. По-важна ми е практиката, която показва, че така приготвен оризът ме засища и ме пази от пристъпите на див следобеден глад, които обикновено ме отвеждат до магазина за шоколад. Още повече, че става не само лесно и бързо, но и винаги си облизвам пръстите. Често съвсем буквално.
