"На място във фитнеса" се разпада и това е хубаво

Толкова въодушевена се чувствах когато започнах големия проект през април! Винаги ми е действало много успокояващо да имам план и да си поставям ясни задачи. Дори когато не постигна крайната цел, което като се замисля е в повечето случаи. Обичам "На място във фитнеса"! Нищо, че името от самото начало ми се струва малко тромаво. И че не съм писала за него - а и въобще в блога - от юли насам. Сега като гледам броячите ми става едно такова мило и приятно. Проектът ми е бил толкова систематичен и подреден! Прекрасен!

Тогава какво стана? Досега винаги съм имала добри оправдания, но този път ще кажа нещо съвсем нетипично за себе си. Не знам. Нямам представа какво точно се случи. Сигурна съм само, че промяната настъпи някъде около рождения ми ден - на границата между август и септември, между лятото и есента, между 30-те и 40-те. Нещо прещрака и вместо да се депресирам от новата начална цифра на годините си, на мен ми олекна.

Бях останала с впечатление, че повечето жени изпадат в криза около 30-ия си рожден ден. Обзема ги страх от остаряване и чувство, че животът им се изплъзва. Затова си мислех, че ме е подминала, но тя ме опроверга. Догони ме на 36 и ме държа допреди месец. Борих се с нея и със страховете, но въпреки това през последните години взех много глупави решения и се опитах да пришпорвам неща, които не могат да бъдат пришпорвани, за което платих доста висока емоционална цена на няколко пъти. А накрая и кризата, и страховете, и напрежението се изпариха сякаш от само себе си. Заедно с усещането ми за неминуемо остаряване и половината мотивация за отслабване и влизане във форма. Откакто съм на 40 се усещам с десет години по-млада. Освен това се чувствам добре в кожата си, доволна от живота си като цяло и, благодарение на това, съвсем на място във фитнеса. Всеки път.

Мисията на "На място във фитнеса" е изпълнена. Което поставя един голям въпрос - какво да правя с проекта? Вече казах, че си го харесвам. Беше много хубав и подреден и сигурно щеше да свърши работа, ако чудото не го беше изпреварило. Искам да го запазя, но за да е полезен, ще се наложи да го попроменя. И не че това е най-важното, но като жена, която държи и на вида на нещата на първо място мисля да се отърва от тромавото име.

"На място във фитнеса" става "Анелия във фитнеса" или просто "Във фитнеса". При това положение обаче мисия "Хранене" и мисия "Самочувствие" вече не пасват на заглавието. Затова ще ги обособя в отделни проекти - "Анелия в кухнята" и "Анелия пред огледалото". Много скоро трите ще се превърнат в отделни фиксирани страници в менюто на блога - там където сега е страницата на стария проект. Имам чувството, че отдавна не съм писала много по която и да е от двете теми. Дано това обособяване да ми срита творческата продуктивност, защото идеи и полезни открития не ми липсват.

Накратко "Във фитнеса" ще говори само за фитнес - тренировки, упражнения, спортове, физическа форма, моите правила за избор на треньор и зала, за справяне с несигурността сред уредите и въобще всичко, което ми се случва около и във фитнеса. "В кухнята" ще говори за храната - за нещата, които съм научила за принципите на храненето, и за рецептите, които обичам. Темата за отслабването попада отчасти във фитнеса и отчасти в кухнята, така че ще бъде застъпена и на двете места, според това дали говоря повече за физически промени или за готвене и хранене. Най-важната част от блога обаче ще бъде "Пред огледалото" - онази, която разказва как правя така, че да се чувствам добре в дрехите си и в кожата си при текущите си размери и в текущия си вид, кое ми пречи на усилията и кое ми помага.

Всеки от трите проекта ще си има конкретни задачи, но трите заедно ще служат на Голямата цел. А тази Голяма цел за първи път в живота ми е истинска. Тоест когато си задам въпроса "защо искам това", отговорът не ме отвежда в друга област от живота ми.

Пример за това е вечното "искам да стана Х килограма". Аз съм на 40 години. Започнах да пълнея на 11, а на 16 за първи път се подложих на диета. Това значи, че се опитвам да отслабна от 24 години, а мечтая да отслабна от 29. За това време никога не съм тежала колкото искам, но едва преди година-две започнах да осъзнавам, че причината да искам да съм по-слаба не е, че искам да съм по-слаба, а надеждата, че ако съм по-слаба, ще бъда по-обичана и по-щастлива, а животът ми ще е по-лесен. Значи истинската ми цел винаги е била да съм обичана и щастлива, но като се замисля теглото всъщност няма връзка нито с едното, нито с другото. Постигането на лелеяните Х килограма не ме води, където искам, и затова никога не съм ги постигала. Всяка моя диета приключва насред път - когато осъзная, че поставената цел не ме кара да се чувствам така, както съм очаквала.

Затова сега Голямата цел е да бъда щастлива и обичана. Работата на "Във фитнеса", "В кухнята" и "Пред огледалото" е да ме научат на това - да се радвам на живота, да се възползвам от възможностите, които той ми дава, и да третирам самата себе си с любов и уважение на всяка стъпка от пътя. Вечното "Искам да съм Х килограма" заема подобаващата позиция на инструмент в процеса и нищо повече. Но все пак остава, защото формата, в която се намирам наистина ми пречи да извличам максимума от някои житейски ситуации. Хиксът обаче е значително по-голямо число от преди, защото наистина не е нужно да свалям 40 килограма, само за да си връзвам по-лесно връзките на обувките.

Новите ми цели изглеждат така:

"Анелия във фитнеса"
Срок: 2 години
Крайна цел: добра физическа форма и тегло между 80 и 90 кг

Случва се на етапи от по един месец, всеки с 4-5 конкретни задачи, от които 1-2 са програма максимум и не са задължителни за да се счита месецът за успешен. Под добра физическа форма, освен да си връзвам обувките без затруднение, имам предвид в общи линии:

• Да не ме болят и да не ми отичат краката (изисква силна и активна мускулатура на краката и издръжливост)
• Стойката ми да се изправи и да нямам проблеми с гърба (изисква силна мускулатура на гърба)
• Да ходя спокойно на високи токове (изисква силна мускулатура на краката)
• Да мога да танцувам интензивно и по няколко часа, без последици на следващия ден (изисква издръжливост)
• Да развия силата и техниката, необходими за да правя поне едно повторение в добра форма на няколко конкретни упражнения - лицеви опори, набирания, кофички.

Този проект има най-точни, ясни и измерими цели и подробностите ще се появят в публикациите за него.

"Анелия в кухнята"
Срок: Безсрочен
Крайна цел: Да поддържа храната ми интересна и вкусна, а диетата възможна за спазване

Основният ми пропуск в диетичното хранене винаги е един и същ - когато успея да балансирам пет-шест рецепти, не ги сменям с месеци. Отначало няма нужда, но накрая ми писват и спазването на калорийното ограничение започва да ми тежи. А не е необходимо. Затова работата на "В кухнята" ще бъде да ме тласка да търся нови идеи, нори рецепти, нови храни и въобще разнообразие. За разлика от "Във фитнеса" тук няма да имам измерима крайна цел и подробно разписани мерки. Основната ми задача ще бъде да опитвам и да публикувам.

"Анелия пред огледалото"
Срок: 2 години
Крайна цел: Наистина да харесвам това, което виждам в огледалото всеки ден

Тук линиите ще са две - простата и сложната. Простата се отнася до облеклото и поддържането на външния вид - откъде си набавям дрехи, в какво се чувствам добре, откъде черпя вдъхновение и други подобни. Съвсем простичко и прагматично. Сложната тема ще за вътрешните промени - за самочувствието, самоприемането и самообичането, които всъщност не са обвързани с външния вид. Както казах, лично за мен това ще е най-важната част от проекта. Все пак онова, което искам, е да съм щастлива, а то няма да се случи, без вътрешната промяна - тази в отношението към самата мен. Въпреки това не съм сигурна, че ще публикувам много често по темата. Трудна е. Иска вдъхновение, осмисляне и смелост, а това значи, че статиите ще се раждат бавно, но ще се старая да са редовни. Доколкото ми е възможно с моя периодичен метод на списване на блога.

Това е планът.
В следващите месеци и, надявам се, години ще си проличи доколко добре съм го сглобила този път. Следващата публикация ще бъде за "Анелия във фитнеса", който започнах в началото на септември. Имам да разказвам какво си бях определила като цели, какво се получи, какво не и накъде съм се запътила в следващите месец-два. Освен това май е време да започна не само да се каня, но и да пиша за тренировки. Както и да ги правя.

Две години "на диета" - кратък пътепис от трънливите пътеки на отслабването

Някъде в представянията си съм писала, че се боря с теглото си от пубертета насам. Качвала съм, сваляла съм, пак съм качвала и пак съм сваляла, но никога не е имало момент, в който да си кажа: "Това е. Така съм си добре." Голямото събитие, което се случи преди две години и с което започва този пътепис е решението ми да направя този (пореден) опит за отслабване публичен. Ама наистина публичен. Профилът ми в Спаркпийпъл винаги е бил видим, но към него интерес са проявявали само други потребители на сайта - някакви имагинерни американци, които никога през живота си няма да срещна и които няма да ме държат отговорна за неспазването на обещанията към себе си (ако и в сайта на сто места да пише, че могат да го направят). Но od изложа плановете и провалите си на показ пред хора, които познавам, които ще виждам постоянно и които с най-добри намерения ще ме разпитват какво става и докъде съм стигнала… Това беше друго нещо. За подобна стъпка се изисква голяма смелост или сериозно отчаяние.

При мен беше второто. Началото на 2013-та беше трудно за мен. Преживях раздяла и при това много тежко. Един от доводите на младежа за нея бяха размерите ми, които се бяха увеличили по време на не особено успешната ни връзка, но от отхвърлянето само продължиха да нарастват. Така един прекрасен ден за пръв път в живота си видях на кантара ужасяващо число - 110! Очевидно не съм пожелала да го въведа в Спаркпийпъл, откъдето е снимката на "маршрута" по-долу. Вместо това съм се вкопчила в 109,9. До такава степен не съм искала да приема онова, което се случва. Не исках да съм сама, не исках да ме отхвърлят защото съм дебела, не исках да съм дебела… Яд ме беше на младежа, на мен, на вселената и на всичко останало и единственото решение, което виждах, беше да отслабна и да добия толкова впечатляващ вид, че да му натрия носа (на младежа, а може би и на света). Поех си дъх и се хвърлих в дълбокото.

Мисия "Самочувствие" най-сетне стартира

Преди няколко месеца - докато навън още беше студено - се оказах в съблекалнята на фитнеса в час пик. Беше след работно време, от залата за групови занимания точно беше излязла тълпа девойки, а следващата групичка вече се изнизваше да заеме мястото им. И точно тогава влезе Тя. Момиче на двайсет и няколко години, хубава права руса коса, красиви черти и съвършена фигура. Всички погледи се втренчиха в нея на мига. Беше като сцена от някой филм и се съмнявам, че в съблекалнята имаше и една жена, която да не завижда на нашата фитнес самодива.

Първата мисъл на всички ни вероятно е била: "Искам и аз такова тяло!" Но когато се замислих, установих, че привлекателното в момичето не беше тялото. Да, въобще не отричам, че беше не само хубаво, но и старателно изваяно. С добре развити, но стройни крака, стегнато и оформено дупе и корем с видима преса. В съблекалнята обаче имаше поне десетина момичета, които на мен ми харесваха много повече. Тогава защо всички зяпахме нея?

На място във фитнеса: Първи месец - преброяване на броячите

Гледам ги и им се чудя. Едно успешно приключено предизвикателство, две неуспешни, едно което върви добре, макар и с някои трудности, и една голяма дупка на мястото на мисия "Самочувствие". Не знам кои поводи са повече - за гордост, за радост, за замисляне или за самосритване. Но може би няма значение, защото и без това всичките са на дневен ред. Което създава друг проблем. Не знам откъде да започна.

Когато започнах да планирам проект "На място във фитнеса" преди около два месеца, основното, което исках от него на , беше да вкара малко ред в ума ми. Усещах, че губя контрол върху това, което става с тялото, а и с живота ми. Исках едни неща, правех съвсем други и резултатът беше паника и чувство за вина, а те са много лоши съветници във всяка ситуация. Размътват ума и правят поставянето на реални цели, и съответно набелязването на конкретни мерки за постигането им, доста трудно. Именно заради това стартирах само с две от трите мисии и само с три предизвикателства - само толкова успях да формулирам достатъчно ясно. И като се замисля, успехът им е правопропорционален на това колко ясни са.

"Вода" беше най-простото, ясно и познато от трите и в крайна сметка се оказа първото успешно приключено. Знаех какво искам, знаех какво да очаквам, знаех какво да правя и резултатът беше почти идеален - никакви прекъсвания и само с едно използване на правилата за компенсиране на не дотам идеален ден. И освен че беше успешно, предизвикателството си свърши работата. Даде ми повод да се потупам по рамото и ме върна към добър навик, от който определено имам нужда в момента. Браво на мен!

"90 дни постоянство" тръгна първо, защото много го исках. И доста време вървя много добре, въпреки че не ми е лесно и познато и като "Вода". До към края на първия месец, когото изведнъж започна да ми става по-трудно да стигам до фитнеса. Очаквах, че ще се стигне до какъв момент. Пиенето на вода е навик, към който се връщам. Ходенето на фитнес е навик, който тепърва трябва да градя. Но когато седнах да анализирам причините за загубата на мотивация, установих че такава няма или поне проблемът не е в нея. Очаквах, че стресът ме тласка към апатия и бездействие. Оказа се, че не си доспивам. Не драстично. Рядко ми се случва да купонясвам до 2-3 ч., а и скоро не съм работила цяла нощ. Това, което правя е да вися на компютъра до след 24 ч. без явна причина. Казвам си, че искам да се разтоваря с още една забавна страница или още пет минути кликане в играта и така минават час или два, а после се въртя и трудно заспивам. Скъсяването на времето за сън с по половин-един час всеки ден звучи безобидно, но при мен дава пагубен ефект - трудно ставане, липса на енергия, липса на настроение и дори заядливост, разсеяност и накрая физическа отпадналост. Как да отида на фитнес след работа, като единствената ми мисъл е колко ме дели от леглото и възглавницата?

Олекна ми като установих проблема. Нямам много богат положителен опит в граденето на мотивация. Целият този проект цели да ми го натрупа. Но лягането навреме е като пиенето на вода - позната задача. Трябва само да установя разумни правила и да ги спазвам достатъчно дълго, че колелото на навика да набере скорост и да започне да се грижи само за движението си.

Големият препъникамък за първия месец на проекта се оказа "Хапвай смело". Два опита и двата неуспешни. И обратен ефект - вместо да започна да намалявам яденето, в момента съм го увеличила. Показанията на кантара пълзят нагоре, а това ме изпълва с разочарование и гняв, който скоро ще се натрупа и ще започне да ми създава грижи. И всичко това, защото "Хапвай смело" е захапало малко по-голям залък отколкото може да преглътне.

Официално целта му е да ме върне към записването на храната, но в ентусиазма си допуснах в правилата да се прокрадне амбиция. Затова включих и ограничението на калориите, но опитът показа, че въвеждането му е съвсем отделна процедура, която изисква допълнителна енергия и различна психична настройка от моя страна. Да не говорим, че предизвиква специфични емоционални терзания, с които трябва да се справям.

Накратко задачата ми е необходима, но трябва да си избера дали известно време само ще си следя храната, или направо ще започна да я ограничавам, а записването ще бъде просто инструмент. Първото със сигурност мога да го направя - това беше успешната част от неуспешното предизвикателство. За второто подозирам, че мога да го направя, но след двата провала малко ме е страх, че лесно ще ме изнервя и разочарова. Наречете ме страхливка, но предпочитам да играя на сигурно.

И така до момента имам три формули:

1 ясна задача + 1 ясна стратегия = 1 успешно предизвикателство
1 ясна задача + 1 не съвсем ясна стратегия = 1 добре вървящо предизвикателство
2 задачи + 1 неясна стратегия = 2 неуспешни предизвикателства

А щом добавя и мисия "Самочувствие", тенденцията ще се потвърди напълно. Тя още въобще не е стартирала. Няма си нито предизвикателства, нито дори ясна средносрочна цел. А това означава, че формулата е:

0 ясни задачи = 0 стратегии + 0 предизвикателства

Когато имаш цел, е трудно да я постигнеш разсейвайки се в други посоки. Но я опитайте да постигнете нещо, за което имате само бегла представа. Знам, че мисия "Самочувствие" ми е необходима. Знам какъв краен ефект искам да даде. Знам и какви са конкретните постижения, които ще ме отведат до него. Но ако при храненето и спорта стъпките са последователни и е лесно да се определи коя трябва да е първа, тук те са десетки и може да се започне буквално от всяка. Затова от два месеца все не успявам да си избера три, които да са ми по-важни или по-привлекателни. Добре че дойде лятото, за да ми вкара малко приоритети.

Слънчевото време изкара чехлите и сандалите от гардероба ми и прибра чорапогащниците. Колкото и да ми е дискомфортно, че краката ми са бели, е време да ги изложа на показ, а това временно прави един краен списък от разкрасителни процедури по-важни от останалите. Вече имам на какво да стъпя, за да формулирам конкретни задачи и правила.

В крайна сметка, месец и половина след началото на проекта равносметката е следната:

МИСИЯ "ФИТНЕС"
Върви добре, но с известни затруднения. За да бъдат преодолени, е нужно второ предизвикателство, с което да елиминирам лошия ефект от безсънието и недоспиването.

АКТИВНИ ЗАДАЧИ
Предизвикателство "Подари си 90 дни постоянство" - Втори опит
Продължителност: 90 дни
Начална дата: 23 април 2015 г.
Крайна дата: 22 юли 2015 г.

Правила:

1. Дните се броят от първата тренировка след поставянето на предизвикателството. 
2. За тренировка се брои всяко посещение във фитнеса и всеки урок по салса. Също и всяко посещение на басейн, ако съм плувала повече от половин час. И всяко салса парти, ако съм танцувала повече от половин час. 
3. Между всеки две тренировки може да има най-много 2 дни почивка. 
4. Почивка от повече от 2 дни се счита за прекъсване, освен когато е по болест или е компенсирана с 4 тренировки в следващите 7 дни. Почивка от 5 дни и повече се счита за прекъсване, независимо от причините. 
5. Предизвикателството се счита за успешно завършено при не повече от 1 прекъсване за целия период. 
6. Нямам минимален брой тренировки на седмица, но е желателно да са поне 3. Идеалната седмица съдържа 3 фитнес тренировки и 1 урок по салса. 
7. Дните почивка се записват в брояча заедно с тренировката след тях. 

НОВИ ЗАДАЧИ
Предизвикателство "Сладки сънища"
Продължителност: 45 дни
Начална дата: 29 май 2015 г.
Крайна дата: 12 юли 2015 г.

Правила:

1. Гася компютъра и лампата в стаята и си лягам най-късно в 23 ч. 
2. Гася нощната лампа най-късно в 23,30 ч. всяка вечер. 
3. Гася телевизора и спирам да чета най-късно в 24 ч. всяка вечер. 
4. Ако не съм пуснала компютър или телевизор преди съответния час, не ги пускам въобще. За компютъра изключение прави критична работна задача по правило 6. 
5. Ако поради късно прибиране не съм успяла да изгася лампите навреме, те се гасят веднага след приключване на задачите по правило 6. 
6. Лягането може да се отложи за след 23 ч. до 3 пъти седмично, единствено ако съм се прибрала след 22,30 ч. и само до изпълнение на следните наложителни задачи: 
• разтоварване на покупки/багаж, 
• преобличане, 
• душ, 
• вечеря, 
• критична работна задача (не повече от 30 минути). 
7. Ден, в който едно от правилата не е спазено, се счита за неуспешен. 
8. Седмицата се счита за успешна, ако 5 или повече дни от нея са успешни и съм лягала след 23,30 ч. не повече от 3 пъти, независимо в успешни или неуспешни дни. 
9. Предизвикателството се счита за успешно завършено, ако има не повече от 1 неуспешна седмица. 

МИСИЯ "ХРАНЕНЕ"
Тя се нуждае от промени. "Вода" беше много успешно предизвикателство и ми даде стимул, но приключи. За да си запазя стимула, мисля да пусна втори етап с по-дълъг срок. Ей така - за удоволствие. Пускам брояча от там, където спря предния, защото не съм спирала да следя и записвам. От друга страна, "Хапвай смело" претърпя два неуспеха и за третия опит доста ще го опростя. Не съм готова за ограничение на калориите, но дори когато го въведа, ще е в отделно предизвикателство, а не заедно със записването.

АКТИВНИ ЗАДАЧИ
Няма

НОВИ ЗАДАЧИ
Предизвикателство "Още вода"
Продължителност: 90 дни
Начална дата: 27 май 2015 г.
Крайна дата: 24 август 2015 г.

Правила:

1. Да пия по 2 л вода или повече на ден.
2. Всеки ден в който изпия по-малко от 1,5 л се счита за прекъсване на серията.
3. Всеки ден, в който изпия между 1,5 и 2 л вода се счита за прекъсване на серията, което се компенсира, ако в следващите 3 дни пия по най-малко 2 л вода.
4. Предизвикателството се счита за успешно приключено при не повече от 5 прекъсвания с продължителност не повече от 1 ден.

Предизвикателство "Хапвай смело" - трети опит
Продължителност: 30 дни
Начална дата: 8 юни 2015 г.
Крайна дата: 7 юли 2015 г.

Правила:

1. Записвам всичко, което ям между основните хранения. Справка - дневникът ми в SparkPeople.
2. Не записвам самите основни хранения (засега).
3. Допускат се прекъсвания в записването от до 2 дни, но не повече от 3 за целия период.
4. Всяко прекъсване от 3 или повече дни означава, че предизвикателството е приключило неуспешно.

МИСИЯ "САМОЧУВСТВИЕ"
На нея и е време да стартира, но това ще стане в отделна публикация. Важното е, че вече има средносрочна цел - да приведа краката и стъпалата си във вид, който ми позволява спокойно да ги разголвам.

Това са актуалните броячи и правила на предизвикателствата, активни към момента, в който ги публикувам. Възможно е когато попаднете на тази статия, вече да има промени. Всички активни и отминали мисии и предизвикателства ще намерите на страницата на проекта "На място във фитнеса".

А междувременно, аз тръгвам към фитнеса.

"Хапвай смело" - провал и втори опит

Ако съм искала доказателство, че предизвикателствата, които си поставям наистина са предизвикателства и не ги правя прекалено лесни и невъзможни за губене, вече го имам. Започнах "Хапвай смело" миналия понеделник. Започнах тази публикация отново в понеделник, понеже докато се опитвах да си спомня какво съм яла през последните три дни осъзнах, че съм му изпуснала края. Едно от условията за успешно завършване на задачата беше да нямам дупки в записките, дълги повече от ден. Споменах ли вече, че в момента се опитвам да запълня яма от 3 дни?

Може би трябва да се чувствам разочарована от себе си. И донякъде е така. Разочарована съм, че не приех поражението по-бързо, а вместо това - първо - три дни се увещавах мислено, че "утре ще запиша всичко", и - второто - прекарах толкова време в опити да запиша нещо по спомен, което си е чиста проба измама.

Целта на предизвикателствата обаче не е да бъдат печелени. Въображаемата купа накрая е просто допълнителна награда. Истинската им цел е да ме научат на нещо. "Хапвай смело" трябва да ме върне към навика да осъзнавам какво ям преди да съм го изяла. Това става само с ежедневно записване, така че да направя връзка в ума си между храната, вкуса и, усещането, което ми е оставила, и числото, което ще добави в дневника ми. При този опит не успях го постигна, но пък научих нещо друго. Дори няколко други неща.

Разбрах, че трябва да държа под око състезателния си дух, който иска победата на всяка цена. Мислех, че стремежът ми към чиста игра и спазване на правилата е по-силен, но явно не винаги.

Разбрах също, че не е толкова страшно да признаеш провала. Като спрях да си напъвам паметта даже ми олекна. Маменето си е тежък труд. И безсмислен, когато мамиш самия себе си. Разочарованието трая около десет секунди, след което го измести въодушевление. Сега мога да започна втори опит - на чисто, по-съзнателно, по-съсредоточено и при това не съвсем от нула.

Може да изтраях едва една непълна седмица от четири, но "Хапвай смело 1" все пак ме извади крачка напред към основната цел. Когато започнах да записвам, знаех че ям доста. Но го правя с наслада. Изпитвах страх от момента, в който ще трябва да си наложа ограничение. И като знак на съпротива започнах да ям дори повече. Като за последно. Затова започнах качвам по около 400 г седмично. Но преди няколко дни умът ми прие идеята. Ограничението на калориите вече не предизвиква у мен асоциация с лишение. Затова ми се струва, че съм готова да започна втория опит от една крачка по-напред.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО "ХАПВАЙ СМЕЛО" - втори опит
Продължителност: 30 дни
Начална дата: 11 май 2015 г.
Крайна дата: 9 юни 2015 г.

Правила:

1. Записвам всичко, което ям между основните хранения. Ежедневно! 
2. Не записвам самите основни хранения (засега). 
3. Всеки ден, в който няма записване се счита за прекъсване. 
4. Размерът на междинните закуски е ограничен на 500 калории общо за деня. 
5. Всеки ден с между 500 и 600 ккал се счита за прекъсване, което се компенсира, ако следващият ден е с под 500 ккал. 
6. Всеки ден с повече от 600 ккал от междинни хранения се счита за прекъсване. 
7. Предизвикателството се счита за успешно, ако броят на прекъсванията е не повече от 6 за целия период. 
8. Всяко прекъсване от 2 или повече дни означава, че предизвикателството е приключило неуспешно. 

Следва продължение…

Мисия "Хранене" започва официално

Проект "На място във фитнеса" вече е факт. В неделя обявих идеята, после пуснах и официалната страница, а после тихомълком започнах да изпълнявам и втората мисия.

Казват, че храненето е 80% от фитнес формата. Можеш да се убиеш от тренировки в залата, но от това нито се отслабва, нито се правят впечатляващи мускули. В моя случай тренировките дори биха могли да ми изиграят много лоша шега, защото повишената физическа активност засилва апетита. А това води до обратен ефект. Ето защо стабилният фитнес режим трябва да върви със стабилен хранителен режим, какъвто моят в момента не е.

ЦЕЛ НА МИСИЯТА: Да си изградя режим на хранене

Проект "На място във фитнеса"

В предпоследната си публикация разказах, защо не се чувствам особено доволна от физическата и психическата си форма напоследък. После заявих, че ще предприема мерки, поставих си ново 90-дневно предизвикателство и между другото подхвърлих, че имам идея за нещо по-широкообхватно. След което седнах да пиша.

Резултатът се казва Проект "На място във фитнеса" и отне известно време но си струваше.

Обичам проектите. Създават ми усещане за подреденост и спокойствие, а и за удовлетворение, когато нещата се получават. Моите житейски проекти донякъде отговарят на понятието, с което доста от нас се сблъскат с работата си, но не напълно. Създавам си ги безсрочни и с отворен край, което ще рече, че понякога основната им цел се променя в хода на проекта. Малките междинни цели обаче са съвсем конкретни и краткосрочни или в най-тежкия случай средносрочни - тоест реализират се в рамките на най-много 6 месеца. И проектът обикновено е в една област от живота ми - физическа форма, външен вид, финанси, блогове или каквото там ме вълнува в момента.

Този път подхождам по-амбициозно. Основната ми цел е да се преборя с онова смътно усещане, че "аз не съм за тази работа", което ме обзема понякога във фитнес залата, съблекалнята, пред кухненската печка, на кантара или пък вечер между завивките, когато съм изморена или потисната от ежедневните проблеми. Онова усещане, което ме кара да се отказвам къде от отделни тренировки, къде от идеята за спортуване въобще.

Подари си 90 дни постоянство - втори опит

Миналата седмица писах публикацията си от леглото - с температура и разочарована от себе си, защото преди болестта да ме повали, със седмици си намирах причини и извинения да пропускам фитнеса и в крайна сметка се провалих с 90 дневното предизвикателство, което си бях поставила. Няма да лъжа - беше ми криво, че не се получи. Не обичам да се провалям. Но от друга страна в момента донякъде се радвам, че стана така.

Имам си някои странности, когато става въпрос за предизвикателства. Първо, много ги обичам. И второ, много държа на честната игра. А предния път не играх много честно и това ми развали цялото удоволствие. Няма да се учудя дори, ако съм се саботирала сама, именно защото нещата не бяха "както трябва".

Ето какво стана накратко.

Какво стана, момиче?

Тази картинка е част от имейл. От резюмето на седмицата за акаунта ми в bodybuilding.com. Използвам тяхното приложение за създаване и следене на тренировки, с което им давам възможността да ме сритват, когато се офлянквам. Като в случая.
Какво да кажа? Не ми се получи. Бях много ентусиазирана като започнах да броя 90-те си дни постоянство, но за последните два месеца съм била в залата едва три или четири пъти като последните се паднат след 90-тия ден. Имам извинения - много работа, натоварване, недоспиване, срокове, болест. И нито едно от тях не е измислено. Дори в момента пиша от леглото си с термометър под мишница, докато чантата с екипа за фитнес отлежава в офиса. Но истината е следната:

Трите упражнения, от които ме е страх, но смятам да надвия

Струва ми се, че учениците се делят на две групи - такива, за които физическото е любим предмет, и такива, които го ненавиждат. Аз бях от вторите. В повечето случаи за мен часовете по физическо бяха живо мъчение. Особено в края на срока, когато идваше време да се покриват нормативи. Коремни преси, лицеви опори, набирания и бягане - никога не съм била добра на което и да е от четирите. Не, това беше доста смекчено - въобще не ги можех. Една-две коремни преси и лицеви опори с лоша форма, нито едно набиране, последно място на спринтовете на 50 и 100 м и нито едно довършено бягане на 400 м. Това е най-доброто, което можех да дам. И докато за бягането не ми пука особено, то за гимнастическите упражнения винаги ме е било яд.

Физкултурният салон вече отдавна не е част от живота ми. Трябва да се насиля, за да изровя образи от нещастните си опити с отборните спортове, но всяко посещение във фитнеса ми напомня за тепиха, шведската стена и гимнастическите уреди. И то не с лошо чувство, а с копнеж. Гимнастиката ми харесваше и още съжалявам, че така и не се научих да правя лицеви опори и набирания. Времето не само не е заличило това желание, но е добавило към него и едно ново упражнение - кофичките.

Подари си 90 дни постоянство

Преди няколко дни попаднах на тази статийка в "Хъфингнън Поуст" със съвети как да превърнем физическата ативност в навик. Много смислени съвети, но един от тях ме грабна повече от останалите.

"Когато започвате фитнес програма, подарете си 90 дни постоянство."

Четох някъде, че формирането на нов навик отнема между два и три месеца. За мен ходенето в нова зала и промяната в начина на трениране са си нов навик, който изисква промяна на умствена настройка и нагласи. Затова би било много подходящо да си поставя една такава измерима цел, която да ми помага да не се разсейвам.

Обещавам си 90 дни, в които да посещавам редовно новата си зала. 

За да няма офлянкване, посещенията се считат за редовни, ако имам поне едно на седмица. Знам, че не е много, но за момента толкова стига. В следващата 90 дневна серия ще се фокусирам върху честотата на посещенията.
За допълнителен стимул, ще си определя и награда. При успешно завършване на 90-те дни, ще си купя спортно горнище или спортен сутиен, за да ми бъде по-спокойно като се кикеря по уредите независимо от ъгъла. Не че сутиените ми не държат - напротив, доста са удобни. Обаче имат навика да се подават от деколтетата, а аз не винаги държа да си показвам бельото в залата.

Остана само да добавя линка към мерителната линийка. Особено приятна част, защото вече съм минала половината. Първото ми посещение в залата беше на 28 декември и броя оттогава насам, но ще се отбелязвам само в дни, когото съм ходила да тренирам. Надявам се да не се налага да рестартирам броенето, защото вече обмислям каква скала ще ми трябва за следващата деветдесетка. Напред към залата!

ПС 5.3.2015 г. - Когато публикувах тази статия, бях стигнала до 50-тия ден. Линийката вече сочи други резултати, защото се обновява всеки път, когато отбележа тренировка. Тя показва реалния ми напредък към момента, в който четете това.

Вижте и какво стана в крайна сметка.

За това, че Анелия е на диета, и някои по-дребни новини

Тази публикация ми отне наистина много време. Опитвам се да я напиша от последните дни на декември насам, но нещо все не се получава. Може би защото централната тема постоянно се сменя. Първоначално щеше да е за новогодишните обещания и какво мисля да правя тази година. После щеше да е за това как новогодишните обещания се превръщат в ежедневие. После за това как истинската промяна се случва всеки ден с един куп малки неща. Щях да се самонадъхвам, че този път нещата ще са различни. Щях да тържествувам, че този път нещата наистина са различни. Щях да се хваля колко по-добре се справям. Много неща щях.

Но докато се канех и въртях текста от най-различни посоки - имам четири или пет недоизлюпени чернови - всички емоции по-горе някак изгубиха остротата си и вече не ми се пише за тях. Вместо това мисля да разкажа накратко какво се случи напоследък, за да стигна по-бързо до същността на това повествование.