Голямо дупе? Голяма работа!

Преди няколко дни в главата ми се наби една песен. Нямам представа откъде изникна, но цял ден си тананиках на ум:

- Голямо дупе! Ъ! Голяма работа!

И докато си го тананиках ми хрумна да се поровя в "Пинтерест" за нещо, което досега не бях търсила. Набързо натраках в полето за търсене "plus size fashion" и натиснах иконата с лупата.

Защо, по дяволите, не ми хрумна да го направя по-рано?! Заля ме вълна от снимки на прекрасни едри и дори огромни жени с най-различни по форма и размери извивки, облечени в страхотни, модерни, забавни и женствени дрехи за всякакви случаи. Петнайсет минути по-късно моята собствена дъска за идеи Big butt? Big deal! вече се пълнеше с онези снимки, които ми се сториха най-вдъхновяващи, и оттогава постоянно расте. Ако някога сте обвинявали тялото си за невзрачния си гардероб, разгледайте го. Ще ви изненада.

За несъвършеното тяло и любовта

Аз написах: "Напълняла съм и скоро няма да мога да спра да ям." Подтекстът беше, че не искам да го правя, но това няма значение. Той отговори:

- Това с килограмите ме притеснява. Ако напълнееш много, ще ни се отрази на секса. - И след време добави - Ще спра да те желая.

Странно е колко дълго ми отне да разбера защо съм му ядосана за тези думи. Принципно няма как да му заповядам да харесва нещо, което не му е в природата да харесва. На желанието и възбудата не може да се заповядва. Но аз не чух "ще спра да те желая". Чух "ще спра да те обичам".

Нов късмет, ново подзаглавие

Започнах този блог преди много време. Първоначалната му цел беше да споделя опита си в диетите и евентуално намаля изкушението да се отказвам от тях, благодарение на чувството на отговорност пред "публиката" си (или по-скоро чрез страха от публично излагане). Нарекох го "Анелия на диета: Един блог за дългото пътуване от затлъстяването към нормалното тегло и неговите трудности и удоволствия в условията на напрегнатото съвременно ежедневие".

Е, не стана много дълъг под това заглавие.

Причината? Много дълго време не бях наясно каква е. Мързелът за писане на публикации и обработка на снимки беше важен фактор. Но ще видим дали е бил основният. По-важно е онова, което открих около нова година и което споделих в публикацията "Нова година, нов късмет" от 3 януари 2013. А именно фактът, че всъщност не искам да бъда слаба. Дали защото съм свикнала да мисля за себе си като за чаровна дебелана, или защото ми е вродено - няма особено значение. Важното е, че вече не се опитвам да стана 57 килограма. Е, признавам си, че все още бих искала да вляза в размер L или 44, но в момента за мен има по-важни неща.