Името ми е Анелия и сигурно вече сте се досетили, че имам проблем с теглото, който се опитвам да реша. Това, което не знаете, са точните му измерения.
Накратко. В момента (13 май 2012 г.) тежа малко над 100 кг, което е много близо до максималното тегло, което някога съм достигала. Усещането не е приятно и затова за пореден път решавам да направя нещо по въпроса. Списъкът на предишните ми опити за отслабване е дълъг. Напълнях в пубертета и в 10-ти клас бях станала 102 кг. За една тийнейджърка това е сериозен не само естетически, но и социален проблем. Тогава се подложих на първата си диета и положих началото на дълга битка. В продължение на вече 20 години ту бележа успехи, ту отстъпвам територия, но поне научих доста за себе си, за диетите и храната.
Причината да напълнея и да не мога да се преборя с това не е мързел или прекалена любов към калорични храни, макар че те също играят своята роля. Основното е лошият ми навик да откликвам на стреса с храна. По западните сайтове това се нарича компулсивно хранително разстройство, binge eating disorder или emotional eating. Доколкото звам на български най-близката диагноза би била булимия (защото тя не е задължително свързана с повръщане), но далеч по-разпространени са определения като лакомия и липса на воля. Честно казано ми се иска последните да бяха верни, защото за тях решение се намира лесно. Понастоящем обаче ми остава само да се радвам, че не съм тежък случай и макар да имам проблем с теглото, той все още не влияе нито на здравето, нито на живота ми като цяло.
В добри моменти, когато съм се радвала на повече спокойствие, стабилност и движение, и благодарение на известни усилия от моя страна, теглото ми е падало до минимум от 70 килограма. С голямо удоволствие бих наблюдавала завръщането на това число върху дисплея на кантара, но дали това ще се случи зависи от много неща. Не знам докъде ще ме доведе пътеката, по която поемам този път, но мисля, че за 20 години съм научила и продължавам да уча неща по темата, които си струва да споделя.
Този блог е затова – да ми даде място където да излея прозренията, експериментите, тревогите и провалите си. Независимо дали ще са гениални или прозаични, ще бъда доволна, ако поне някои от тях се окажат полезни някому - ако дадат насърчение или някой се поучи от моите грешки. Далеч съм от мисълта, че нещата, които работят за мен, работят за всички, но съм убедена, че биха могли да тласнат човек, който има нужда от идеи, в правилната посока, защото самата аз много пъти съм извличала полза от чужди публикации из нета или от сподолен и подочут опит.
Пожелавам ви приятно и, надявам се, полезно четене!
Анелия
