Да живей, живей басейнът

Аз не мога да плувам. Никога не съм могла. Майка ми е била в градския отбор по плуване и се опита да ме научи, но така и не успя. Едва преди две години започнах да се престашавам и да опитвам на морето, но басейните винаги да ми се стрували страшни.

Миналото лято с трепет в сърцето и топка в стомаха направих първите си опити в басейна за скокове на Диана. Няколко пъти по метър-метър и половина. Толкова бях горда със себе си! На 36-37 най-сетне се учех да плувам. Можеше пък и да си изпълня тази мечта някой ден.
Още не мога да плувам, но... Днес направих първата си дължина от 10 метра бруст. Или там колкото е басейнът за скокове. Няма да описвам усещането. Не мога.

Мога да кажа само, че лятото тепърва започва. Това е първият ми плаж за сезона. Сега ми се иска в края му да мога две неща - да мога да кажа, че мога да плувам, пък макар и не много добре, и да мога да излизам от басейна не само по стълбичката.

Ще успея ли?

ПС Доволна съм от себе си. Ужасно, ужасно много. Преди да се прибера успях да изкарам 15 дължини, без да спирам и да се ловя за каквото и да било. 15 дължини на повече от метър от ръба на басейна. 15 дължини по около 20 метра! В момента всичко ме боли (това плуването се оказа изморителна работа), но съм на върха на щастието.

Лято с вкус на кайсии и екзотика

Едно от нещата, заради които се радвам, че съм правила диети са летните ми закуски. Те са плодови, студени, вкусни и претъпкани с фибри и антиоксиданти - с две, тоест с четири, думи те са откритие за всяка диета. Най-общо мога да ги опиша със станалата модерна напоследък сума смути, но упоритата ми съпротива към новите заемки ме кара да клоня към една по-утвърдена и стара такава, а именно шейк.

Още за любовта и несъвършеното тяло или как завой на 180 градуса не променя посоката

Попаднах на този цитат днес и се замислих. С Младежа се запознахме преди години. Всъщност вече дори не помня дали беше преди две връзки или преди три. Май преди три. Не сме се виждали. Чатехме и сме си разменяли снимки. Той наистина беше впечатляващ. Тренира силов трибой и като типичен представител на категория до 110 кг в добра форма на състезания вдига по над 300 кг от мъртва тяга, лежанка и изтласкване. Той вероятно е единственият мъж, на когото бих се доверила да ме вдигне на ръце, без да ме е страх, че ще получи херния или ще се сецне. И на всичкото отгоре си пада по пълни жени. Звучи идеално, нали? Е, би било ако нямаше два малки проблема.