За това къде бях през лятото и защо Анелия хем е на диета, хем не е

Вече е септември. Лятото се изниза малко като в полусън. Особено моят любим август. Оставих го да ми се изплъзне. Да ми изтече през пръстите като пясък. Не ми избяга. Просто докато търпеливо чакаше да му обърна внимание, времето му изтече. Остави ме с целувка и подозирам, че дори е прошепнал на септември да се грижи за мен.

Защо стана така? Кой е виновен? #Кой?! Кой-кой - аз разбира се. Изгубих се. Забравих накъде вървя и вместо да следвам пътеката, която искам, започнах да следвам онези, с които съм свикнала. Което доказва силата на навика. Добре, че навиците могат да бъдат променяни!

Предните два абзаца звучат много загадъчно, но зад тях стои съвсем банална история. Накратко…