Офис закуска без угризения

Колкото и да ми се иска винаги сама да си приготвям храната, за да знам какво има вътре, а и да ми излиза по-евтино, тази перспектива е твърде нереалистична. Винаги има моменти когато не ми се готви или забравям да си взема старателно приготвените закуски. Затова лично за мен е добра идея да си имам готови варианти за спасяване на положението с възможно най-малко жертви, които да идват от магазина.

По този случай съм много доволна, че открих в супермаркет "Пикадили" бисквитките от снимката - от собствената марка на веригата Delhaize. На етикета им пише "Многозърнести бисквити с плодове". Дори има два вида - със стафиди и касис и с ябълки и стафиди. Вкусни са и ми вървят чудесно с чая и млякото. Стават за закъсняла сутрешна закуска пред компютъра (за каквото ги ползвах днес) или за утоляване на следобедния глад. И за моя радост кутията не е пълна с насипни бисквитки, а цялото съдържание от 225 г е раделено на шест пакетчета, а хранителната стойност за порция е изчислена за пакетче, а не за половин такова например, което пък доста улеснява и точните и приблизителни калорийни сметки. 

Една порция от две бисквити съдържа поносимите 148 ккал и съвсем приличните за такъв продукт 1,7 г влакнини, а при общо 2,8 г мазнини и 1,5 г наситени мазнини мисля да не се взирам в наличието на палмово и кокосово масло в рецептата. Добавената захар също не е твърде много - в списъка с продуктите стои след плодовия пълнеж, а и на вкус не е натрапчива.

Накратко казано - пак ще си ги купя! Ако ви влекат, опитайте и вие. Препоръчвам ги.

Ноемврийски план-график

След наиситна продължителен и дълбок размисъл, най-сетне мога да кажа, че съм готова с плана за първите действия в посока реализация на проект "Плажно тяло 2013".

В предишните публикации достатъчно се оплаках от това доколко объркано стана ежедневието ми напоследък. Също така споменах, че позагубих някои хубави стари навици. Затова първата стъпка към новото самочувствие трябва да е завръщане към доброто и изпитано старо.

Днес сключвам договор със самата себе си за едно по-леко бъдеще. Подробното му съдържание ще да намерите на страницата на "проекта" в този блог (засега в процес на съставяне). То ще бъде обновявано редовно (поне веднъж месечно) с всички настъпили по време на изпълнението промени и ще изброява ясно и подробно целите, задачите, дейностите и мерките от плана.

За ноември това са:

ЗАДАЧА: Да възстановя добрите си стари навици

МЕРКИ:

1. Да започна отново да пия между 2 и 3 литра вода на ден - държа дебело да подчертая, че за мен това по принцип не е трудно, стига да не забравям да пия. Макар че сме свикнали постоянно да ни опяват колко е хубаво да се пие много вода, прекомерното наливане също крие рискове. Аз опитно съм установила, че се чувствам добре при подобно количество и то отговаря на реалното ми усещане за жажда. Не се хваля с това колко течности поемам и категорично не мога да го препоръчам като полезно за всеки.
2. Да започна отново редовно да посещавам уроците си по салса поне два пъти седмично.
3. Да започна отново да си нося обяд поне 3 пъти седмично - не е нужно да е здравословен. Важното е да си създам навика да си нося храната, а не да я търся в пакетче по рафтовете на магазина или пък в дюнерджийницата.
4. Да готвя "чисто и здравословно" поне 3 пъти седмично - чисто и здравословно са силно относителни категории, но малко по малко ще ви обяснявам какво имам предвид с тях.
5. Да нося грим поне 3 пъти седмично - знам, че това не изглежда свързано с отслабването, но всъщност може да бъде. Той е част от важната тема за мотивацията, за която също ще разказвам още в скоро време. 

И понеже всеки добър план включва система за мониторинг и отченост, аз смятам да се отчитам в профила си на любимия си сайт по темата с отслабването и здравословното хранене, както и в ежеседмични публикации тук.

По-добре късно отколкото никога

Знам, знам. Много дълго време си дадох за мислене. Започнах в началото на септември, а октомври вече почти е изтече и нищо.

Е, почти нищо. Истината е, че за това време наистина доста помислих. Няколко пъти се отказвах от намеренията си да се върна в борбата и няколко пъти отново ги подхващах. Битката със самата мен беше дълга като размисъла, а успехът - променлив като терен за екстремен мотокрос. Важното е обаче, че не беше напразна.

Както вече споменах, това лято в живота и съответно в ежедневието ми настъпиха някои доста сериозни промени. Наистина се надявах те да се превърнат в двигател за поредния ми опит за отслабване, но за последните два месеца се наложи един доста предвидим всъщност извод - човек не бива да започва диета, ако се намира под извънреден стрес. И ключовата дума в случая е "извънреден". Сега ще ви обясня какво имам предвид.

Като средностатистическа жена от голям град, със съвременна офис професия, много добре знам, че стресът е неизменна част от живота. Дали ще ме изнервят работата, липсата на работа или пък прекомерният и обем, липсата на контакти с хора или прекомерното общуване с определени индивиди, ограниченото време в денонощието или оскъдната слънчева светлина, парите или липсата на пари, няма особено значение. По-важното е, че трябва да си призная, че стресът никога не изчезва напълно от живота ми и ако чакам момент, в който да съм напълно спокойна, за да направя нещо за себе си, това значи никога да не си обърна внимание. Затова се налага да приема стреса като константа, като част от пейзажа, и да го имам предвид при всички свои целящи редукция на заемания от мен обем в пространството.

Това е моят добър приятел обичайният стрес. Последните няколко месеца обаче бяха особено щедри и обявиха промоция - на цената на едно ежедневие получавам бонус двойна или тройна доза стресови фактори. Промоционалните периоди рядко траят дълго (този въобще не ми е пръв и едва ли ще си остане последен, макар че дай боже времето да ме опровергае), но пък за сметка на това са особено изнервящи. И този път всичко е свързано с промяната на графата "семейно положение" в профилите ми от "необвързана" на "обвързана".

Сигурно ще си кажете, че говоря глупости - та нали това е щастливо събитие?! Би трябвало да се нося на крилете на любовта с лека като перце душа. Но истината е, че дори хубавите неща в живота са източник на стрес. Даже да оставим настрана неизтеклия още период на напасване на многобройните чепове, които аз и скъпата ми твърде подобна на мен и твърде различна от мен половинка старателно сме си отгледали през годините, навиците ми се преобърнаха с главата надолу.

Ако допреди три месеца готвех само за себе си и можех да си позволя да го правя само за по едно хранене, в момента готвя за двама души и да планирам менюто поне приблизително за следващите два или три дни. Това изисква нов начин на мислене, който още не мога да усвоя. Същото важи за необходимостта да живея на две места и свързаното с това постоянно пренасяне на дрехи, тоалетни и битови принадлежности, между къщата на любимия и апартамента на родителите ми - една удивително енергоемка и обемиста процедура дори след закупуването на две бройки от куп неща. А пък за пътуването между два града по два пъти дневно пет пъти в седмицата да не говорим. Признавам, че самият път ми е дори приятен, но свързаната с него организация все още изисква усилия и разбива някои планове.

Накратко казано промените в живота ми през последните три месеца разклатиха дори съществуващите ми добри навици. Щом станах нередовна в школата по салса, спрях да се гримирам и престанах да пия дежурните 3 литра вода на ден, значи нещата са особено сериозни и въобще не е странно, че така и не успях да започна да следя какво и колко ям. Не за друго, но това си е промяна, която изисква големи усилия на волята от моя страна, време за подготовка, интелектуален и емоционален ресурс за планиране и изпълнение, а в момента всичките ми сили отиват в опитите ми да изкопая нов коловоз за промененото си ежедневие и някак да наместя в него парчетата мозайка, приземили се изневиделица незнайно откъде.

Хубавото в цялата работа е, че добрите навици вече започват да ми липсват. Усещам го особено силно от седмица-две насам - откакто справянето с някои от новите ми предизвикателства започна да се превръща в навик, откакто взех да свиквам с новия си режим. Така че изводът е ясен. Време е за завръщане. Няма да е с гръм и трясък, но пък планът никога не е бил да има гръм и трясък. Важното е да има ход напред, а такъв определено има.

Дори има план...

Есенно почистване

Неделя е. Първият уикенд и вторият ден на септември. Колкото и да не ми се иска, есента вече измества лятото. Аз съм на работа от седмица, а непоносимата в градски условия жега на август вече отпуска нажежената си хватка. Обзело ме е усещане за спокойствие и безвремие. Най-сетне след бурните страсти на лятото животът ми се връща в русло.
Е, не в старото си русло и слава богу. Това лято ми донесе много промени. Цялата поредица от събития започна в края на март, когато си намерих нова работа. За пръв път от години имам твърда заплата, оставям си работата в офиса в края на работното време, мързелувам през уикенда и на национални празници и имам отпуска. Именно тази отпуска обаче ми донесе най-важната промяна - за няколко седмици от самотно необвързана се оказах сложно, но вълнуващо и стабилно обвързана.

И може би именно благодарение на промените и на настоящото относително затишие, започнах да се замислям. А защо да не опитам още една промяна? Отдавна се опитвам да променя начина си на хранене, да се преборя с пристъпите на глад, породени от страх или гняв, и да започна да спортувам. Дали пък не е сега моментът? Нищо ме ми пречи да проверя.
Затова в духа на мързеливото и спокойно начало на есента и на многото нови начала в живота си най-сетне се реших - започвам, от нулата. Приемам тялото си такова каквото е в момента, забравям какво е било и какво е могло да бъде. Давам му втори шанс да ми покаже на какво е способно, ако му се създадат условия и никой не го пришпорва с конкретни желания и очаквания.

Тази есен ще го давам бавно, но се надявам, че този път това ще ме отведе по-далеч.

ПП Довършвам тази публикация в сряда вечер, но не в обикновена сряда, защото ако това е Малкия петък, днес Малкия и Големия петък съвпадат. А утре, другиден и по-другиден са съботи. Тоест тази седмица ме чакат четири почивни дни. Първата една трета на месеца определено удря на мързел. Но все пак е подходящ момент за планиране. И в лежерния дух на началото на есента кроежите ми не са прекалено амбициозни. Основната ми задача е този месец да си съставя план за действие през задаващото се по-студено време, който да отговаря на не особено лесния ми за координация график напоследък - работа, пътуване между две къщи, два града и две кухни и нов приятел, с чиито хранителни навици и предпочитания също се съобразявам. Така че очаквайте до края на месеца включване с правилата, които съм успяла да скалъпя и очаквам да мога да спазвам.

До скоро!