За последните две седмици разликата в теглото ми е 5 килограма. Нагоре.
Това е тъжна новина. Интересното обаче е, че не е чак толкова тъжна. Не ми е приятно, че се случи. Малко се притеснявам да не стане по-зле. Но не съм дълбоко разстроена. Навярно би трябвало да бъда. Вероятно друга на мое място в момента щеше да лее пот във фитнеса, за да компенсира. Анелия отпреди три месеца със сигурност би го направила. Но аз вече не съм онази Анелия.
Не съм стъпвала във фитнеса от две седмици. И едва ли ще го направя поне още толкова, ако не и по-дълго. Мисълта за залата ме потиска повече от числото на кантара. Не следя храната си от повече от месец и не знам кога ще започна отново. Причината? Най-неочакваната за мен, но и най-логичната възможна. Получих онова, което исках.
