Толкова въодушевена се чувствах когато започнах големия проект през април! Винаги ми е действало много успокояващо да имам план и да си поставям ясни задачи. Дори когато не постигна крайната цел, което като се замисля е в повечето случаи. Обичам "На място във фитнеса"! Нищо, че името от самото начало ми се струва малко тромаво. И че не съм писала за него - а и въобще в блога - от юли насам. Сега като гледам броячите ми става едно такова мило и приятно. Проектът ми е бил толкова систематичен и подреден! Прекрасен!
Тогава какво стана? Досега винаги съм имала добри оправдания, но този път ще кажа нещо съвсем нетипично за себе си. Не знам. Нямам представа какво точно се случи. Сигурна съм само, че промяната настъпи някъде около рождения ми ден - на границата между август и септември, между лятото и есента, между 30-те и 40-те. Нещо прещрака и вместо да се депресирам от новата начална цифра на годините си, на мен ми олекна.
Бях останала с впечатление, че повечето жени изпадат в криза около 30-ия си рожден ден. Обзема ги страх от остаряване и чувство, че животът им се изплъзва. Затова си мислех, че ме е подминала, но тя ме опроверга. Догони ме на 36 и ме държа допреди месец. Борих се с нея и със страховете, но въпреки това през последните години взех много глупави решения и се опитах да пришпорвам неща, които не могат да бъдат пришпорвани, за което платих доста висока емоционална цена на няколко пъти. А накрая и кризата, и страховете, и напрежението се изпариха сякаш от само себе си. Заедно с усещането ми за неминуемо остаряване и половината мотивация за отслабване и влизане във форма. Откакто съм на 40 се усещам с десет години по-млада. Освен това се чувствам добре в кожата си, доволна от живота си като цяло и, благодарение на това, съвсем на място във фитнеса. Всеки път.
Мисията на "На място във фитнеса" е изпълнена. Което поставя един голям въпрос - какво да правя с проекта? Вече казах, че си го харесвам. Беше много хубав и подреден и сигурно щеше да свърши работа, ако чудото не го беше изпреварило. Искам да го запазя, но за да е полезен, ще се наложи да го попроменя. И не че това е най-важното, но като жена, която държи и на вида на нещата на първо място мисля да се отърва от тромавото име.
"На място във фитнеса" става "Анелия във фитнеса" или просто "Във фитнеса". При това положение обаче мисия "Хранене" и мисия "Самочувствие" вече не пасват на заглавието. Затова ще ги обособя в отделни проекти - "Анелия в кухнята" и "Анелия пред огледалото". Много скоро трите ще се превърнат в отделни фиксирани страници в менюто на блога - там където сега е страницата на стария проект. Имам чувството, че отдавна не съм писала много по която и да е от двете теми. Дано това обособяване да ми срита творческата продуктивност, защото идеи и полезни открития не ми липсват.
Накратко "Във фитнеса" ще говори само за фитнес - тренировки, упражнения, спортове, физическа форма, моите правила за избор на треньор и зала, за справяне с несигурността сред уредите и въобще всичко, което ми се случва около и във фитнеса. "В кухнята" ще говори за храната - за нещата, които съм научила за принципите на храненето, и за рецептите, които обичам. Темата за отслабването попада отчасти във фитнеса и отчасти в кухнята, така че ще бъде застъпена и на двете места, според това дали говоря повече за физически промени или за готвене и хранене. Най-важната част от блога обаче ще бъде "Пред огледалото" - онази, която разказва как правя така, че да се чувствам добре в дрехите си и в кожата си при текущите си размери и в текущия си вид, кое ми пречи на усилията и кое ми помага.
Всеки от трите проекта ще си има конкретни задачи, но трите заедно ще служат на Голямата цел. А тази Голяма цел за първи път в живота ми е истинска. Тоест когато си задам въпроса "защо искам това", отговорът не ме отвежда в друга област от живота ми.
Пример за това е вечното "искам да стана Х килограма". Аз съм на 40 години. Започнах да пълнея на 11, а на 16 за първи път се подложих на диета. Това значи, че се опитвам да отслабна от 24 години, а мечтая да отслабна от 29. За това време никога не съм тежала колкото искам, но едва преди година-две започнах да осъзнавам, че причината да искам да съм по-слаба не е, че искам да съм по-слаба, а надеждата, че ако съм по-слаба, ще бъда по-обичана и по-щастлива, а животът ми ще е по-лесен. Значи истинската ми цел винаги е била да съм обичана и щастлива, но като се замисля теглото всъщност няма връзка нито с едното, нито с другото. Постигането на лелеяните Х килограма не ме води, където искам, и затова никога не съм ги постигала. Всяка моя диета приключва насред път - когато осъзная, че поставената цел не ме кара да се чувствам така, както съм очаквала.
Затова сега Голямата цел е да бъда щастлива и обичана. Работата на "Във фитнеса", "В кухнята" и "Пред огледалото" е да ме научат на това - да се радвам на живота, да се възползвам от възможностите, които той ми дава, и да третирам самата себе си с любов и уважение на всяка стъпка от пътя. Вечното "Искам да съм Х килограма" заема подобаващата позиция на инструмент в процеса и нищо повече. Но все пак остава, защото формата, в която се намирам наистина ми пречи да извличам максимума от някои житейски ситуации. Хиксът обаче е значително по-голямо число от преди, защото наистина не е нужно да свалям 40 килограма, само за да си връзвам по-лесно връзките на обувките.
Новите ми цели изглеждат така:
"Анелия във фитнеса"
Срок: 2 години
Крайна цел: добра физическа форма и тегло между 80 и 90 кг
Случва се на етапи от по един месец, всеки с 4-5 конкретни задачи, от които 1-2 са програма максимум и не са задължителни за да се счита месецът за успешен. Под добра физическа форма, освен да си връзвам обувките без затруднение, имам предвид в общи линии:
- Да не ме болят и да не ми отичат краката (изисква силна и активна мускулатура на краката и издръжливост)
- Стойката ми да се изправи и да нямам проблеми с гърба (изисква силна мускулатура на гърба)
- Да ходя спокойно на високи токове (изисква силна мускулатура на краката)
- Да мога да танцувам интензивно и по няколко часа, без последици на следващия ден (изисква издръжливост)
- Да развия силата и техниката, необходими за да правя поне едно повторение в добра форма на няколко конкретни упражнения - лицеви опори, набирания, кофички.
"Анелия в кухнята"
Срок: Безсрочен
Крайна цел: Да поддържа храната ми интересна и вкусна, а диетата възможна за спазване
Основният ми пропуск в диетичното хранене винаги е един и същ - когато успея да балансирам пет-шест рецепти, не ги сменям с месеци. Отначало няма нужда, но накрая ми писват и спазването на калорийното ограничение започва да ми тежи. А не е необходимо. Затова работата на "В кухнята" ще бъде да ме тласка да търся нови идеи, нори рецепти, нови храни и въобще разнообразие. За разлика от "Във фитнеса" тук няма да имам измерима крайна цел и подробно разписани мерки. Основната ми задача ще бъде да опитвам и да публикувам.
"Анелия пред огледалото"
Срок: 2 години
Крайна цел: Наистина да харесвам това, което виждам в огледалото всеки ден
Тук линиите ще са две - простата и сложната. Простата се отнася до облеклото и поддържането на външния вид - откъде си набавям дрехи, в какво се чувствам добре, откъде черпя вдъхновение и други подобни. Съвсем простичко и прагматично. Сложната тема ще за вътрешните промени - за самочувствието, самоприемането и самообичането, които всъщност не са обвързани с външния вид. Както казах, лично за мен това ще е най-важната част от проекта. Все пак онова, което искам, е да съм щастлива, а то няма да се случи, без вътрешната промяна - тази в отношението към самата мен. Въпреки това не съм сигурна, че ще публикувам много често по темата. Трудна е. Иска вдъхновение, осмисляне и смелост, а това значи, че статиите ще се раждат бавно, но ще се старая да са редовни. Доколкото ми е възможно с моя периодичен метод на списване на блога.
Това е планът.
В следващите месеци и, надявам се, години ще си проличи доколко добре съм го сглобила този път. Следващата публикация ще бъде за "Анелия във фитнеса", който започнах в началото на септември. Имам да разказвам какво си бях определила като цели, какво се получи, какво не и накъде съм се запътила в следващите месец-два. Освен това май е време да започна не само да се каня, но и да пиша за тренировки. Както и да ги правя.
