Не съм писала тук от доста време, за което се случиха известен брой събития, като например това, че след всичките си протести, че не искам да съм слаба и който ме харесва трябва да ме приеме каквато съм (а те все още си действат с пълна сила), в крайна сметка от един месец отново съм на диета и дори първите резултати са налице. Скоро ще пиша пак как се случи така. Лично на мен все още ми е странно и интересно. Може пък и на вас да ви е. Междувременно стигнах до някои прозрения за предишните си опити, които публикувах и на английски на страницата си в SparkPeople.com.
Приятно четене!
Докато се мотая из профила си напоследък, прегледах публикациите в блога си от предишни опити за отслабване. Удивително е колко свежо и позитивно звуча и каква увереност в бъдещето, резултатите и подхода ми лъха от тях. Направо ще реши човек, че знам какво правя. Съдейки по датите на повечето от тях, вече отдавна би трябвало да съм достигнала целевото си тегло и само да го поддържам. Супер!
Само че реалността е доста по-различна.
Само преди няколко месеца ударих едновременно дъното (емоционално) и тавана си (по отношение на теглото). Три пъти през живота си съм достигала 100 кг. Но никога преди не бях виждала кантара да показва 110. Не и преди тази пролет. С това тегло бях достигнала невъобразимата обиколка на ханша от 138 см заедно с талия от 117 см. Така написано звучи умопомрачително. Но още по-шокиращо става, когато го сравня с тези публикации, в които уж всичко е под контрол.
Но какво се е случило с онова разумно и непоколебимо момиче? Какво я е изкарало извън релси? Какво я е отклонило от верния път? Бих могла да кажа, че е животът. Да, животът ме е затрупал с цял куп причини за стрес и съм се огънала. Лош живот! Обаче няма да е истина. Истината е, че онова, което ми се случи, бях самата аз. Нахъсаните ми творения доста добре прикриват факта, че съм парализирана от страха от провал до такава степен, че това всеки път да ме обрича на въпросния провал. Четейки изпитвах почти осезаема болка от ясното съзнание, че всички онези думи са просто маска, с която се старая да прикрия факта, че не вярвам в себе си. Били са самонадъхване. Опит да се впиша в стереотипа за онези, които успяват.
Чувствала съм се задължена да гледам позитивно на нещата и затова съм се опитвала да звуча позитивно. Малките демони, които ми нашепваха, че не съм способна да издържа достатъчно дълго, че да постигна целите си, бяха просто мръсна тайна, за която никой не бива да подозира. И никой не подозираше. Близките ми приятели разбираха, когато се отказвах, но не разбираха защо. Дори в онези моменти отстрани изглеждах като човек, който съзнателно взема решението да се откаже. Никой така и не разбра, че не вярвам в себе си, когато става дума за отслабване, но жалката истина е точно такава.
Или поне се надявам само да е била такава. Този път нещата са различни. Стимулът да отслабна идва от по-важни фактори от образите по списанията, фантазиите ми и опитите за самоубеждаване. Вече няма нужда да вярвам в крайния резултат, за да се чувствам мотивирана. Мотивацията ми не идва единствено от мен самата и не е на 100% положителна. В нея са примесени гняв, възмущение и други мрачни неща. Заедно с увереност, надежда и любов. Странно е как този необичаен коктейл ми помага да се изправя срещу демоните, които от край време управляват живота ми, неуязвими в невидимостта си за моите отричащи очи. Времето ще покаже дали ще успея да ги прогоня или укротя, но поне с адска сигурност знам, че приключих с преструвките, че не съществуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар