Тази година обещавам да...

Нова година мина. Време е за редовната масова истерия на добрите намерения. Януари е месецът, в който се започва сериозно. Честно казано отсега изпитвам ужас от тренировките след работа. Особено като се има предвид, че на "Спаркпийпъл" напливът вече е в разгара си. При едни и същи точки за активност миналия месец по това време бях 2500-на в класацията, а сега съм след 4500-но място. Всички са на диета и спортуват. Чак ми става неудобно от това, че е и аз съм тръгнала да се стягам.

Но няма как. Наложително е. Оптимистичният вариант на пораженията от загубата ми на концентрация през декември е 96,4 кг. Песимистичният - 97,7 кг. Успокоявам се, че връщането назад е предимно вода, но не го вярвам. Да не говорим, че виждам промяна в начина, по който изглеждат мазнините под кожата ми. От каквото и да съм натежала, то стои на бучки, които не помня да съм имала някога и с които не искам да свиквам.

Затова, колкото и да ми е неприятно, и аз ще се влея в течението. Тържествено обещавам тази година (и по-конкретно от понеделник 14 януари) да направя следните неща:

1. ДА ТРЕНИРАМ ПО-РЕДОВНО

Започвам с това, защото е най-лесно за формурине. Имам си програма за 4 тренировки седмично, чийто график едва ли ще се промени скоро, така че остава само да си я следвам. Освен нея не е зле да си добавям поне едно салса събитие на седмица. Принципно би трябвало да е урок, защото представлява 1 час непрекъснато натоварване, но не е задължително. И парти става. Така че това прави:

• Да тренирам 4 пъти седмично
• Да ходя на салса 1 път седмично

2. ДА СЕ ВЪРНА КЪМ ДИЕТАТА

Виж тук нещата стоят малко по-сложно. Причините въобще да спра да я следвам през декември бяха две. От една страна ми се изчерпа въображението и престанах да си планирам продоволствията, което пък е сигурен начин да се окажеш без нищо свястно за ядене и оголен за атаките на високо калоричните храни. От друга, се завърнаха старите ми навици да потушавам стреса и всякакъв вид емоционални проблеми с храна. Първото е относително лесно решимо. Веднага мога да набележа няколко неща, които ще ми помогнат като за начало:

• Да пазарувам основни храни 1 път седмично (със списък за пазаруване)
• Да пазарувам от пазара 1 път седмично
• Да ям поне 1 плод на ден
• Да ям бобови с поне 1 хранене на ден
• Да готвя поне 1 път седмично
• Да си пека следобедни закуски поне 1 път седмично

Ползите от всичко това ще бъдат доста.

1. По-рядко ще се оказвам без необходимите продукти за поне едно-две диетични хранения, които да спасят положението до следващото пазаруване.
2. Ако по-често виждам плодове и зеленчуци, това вероятно ще ме накара и по-често да си ги купувам и ям.
3. Наложително е отново да кача баластните вещества (прословутите фибри), които при преминаването на зимно хранене паднаха под минимума и определено усещам, че това ми се отразява на храносмилането, а вероятно и на апетита. Плодовете, зеленчуците и варивата много ще помогнат в това отношение.
4. Колкото по-често готвя, толкова по-вероятно е да обоготя менюто си с нови рецепти, което пък ще ме спаси от заплахата диетичната храна да ми омръзне. Някъде по-натам може да вкарам и предизвикателство да използвам по един нов продукт на еди-колко-си време, но засега мисля да се задоволя с по-често готвене на нещата, които вече ползвам.
5. Ще овладея следобедното преяждане. Има един момент следобед, когато мозъкът ми започва да изпитва крещяща нужда от нещо сладко. Ако го пропусна, до вечерта озверявам от глад и много често с мъка оставам в границите на калориите си за деня. Теоретично един банан би ми свършил добра работа, когато този следобеден глад връхлети, но практически не се оказва точно така. Имам нужда от повече захар и по-лесно усвоима. Най-често си я набавям от някое шоколадово десертче, което не е чак толкова добра идея. В по-добри дни избирам сусамка, но опитът ми показва, че най-голямо удоволствие и най-продължително удовлетворение ми носят домашните кексчета, чийзкейкове, бисквити и прочее сладкиши, които съм си опекла сама. Освен това те най-често са и по-ниско калорични в сравнение с купешките варианти или поне много по-лесно се ограничават по количество. 

3. ДА ПУБЛИКУВАМ ПОВЕЧЕ

Отношението ми към този блог е доста нечестно. От една страна ужасно много искам да го развия. Искам да има публикации за най-различни полезни неща като рецепти, места за пазаруване, малки трикове за красота и удобство и разни други работи освен обичайните ми емоционални словоизлияния, които и за напред ще си останат основни, защото ми помагат да си подредя мислите, а и по собствените си реакции към други подобни знам, че могат да помогнат някому в подобно емоционално състояние. От друга пак искам да го развия, защото благодарение на него усетих колко могъщ мотивационен фактор може да бъде подкрепата или дори само интересът на околните.

Фактът е обаче, че се затруднявам с писането. Често правя паузи, имам един куп почти подготвени, но не съвсем завършени текстове, които чакат публикация и докато чакат стават все по-малко актуални докато най-накрая не забравя какво съм искала да добавя към тях. Основният проблем е, че винаги се намира нещо за вършене, което точно в момента ми се струва по-важно от това да седна да пиша. Но и тук имам една две идеи как да се справя. Така и така имам голям красив и умен телефон - мога да го използвам. Една от основните причини да му се радвам толкова е, че на него се пише доста удобно и мога да запълвам не особено продуктивните иначе пътувания с градския транспорт с някаква полезна дейност. 

И ако една публикация в блога е свързана с доста писане, има една трибуна, която изисква по-малко време в това отношение, но която също пренебрегвам - страницата във "Фейсбук". Позанемарила съм галериите с мотивационни цитати там. Мисля си, че е време да ги съживя. А покрай тях нищо не ми пречи по-често да споделям и други интересни неща, които намирам из нета. 

Затова възнамерявам:

• Да пиша за блога 1 път всеки ден
• Да преглеждам материалите за публикациите 1 път седмично
• Да публикувам поне 1 път седмично в блога
• Да отделям време за търсене на интересни материали за "Фейсбук" поне 4 пъти седмично
• Да добавям мотивационни картинки в галерията поне 1 път седмично
• Да публикувам поне 3 пъти седмично на страницата на блога във "Фейсбук"

4. ДА СЕ ГРИЖА ПОВЕЧЕ ЗА СЕБЕ СИ

Това звучи доста неясно, но аз знам какво имам предвид. Основната причина да се отказвам от диетите и спорта - абсолютно всеки път - е стрес. Дали ще е причинен от претоварване в работата, лични и емоционални спадове или финансови грижи, резултатът е един и същ - проблеми със съня, хронично недоспиване, хронична умора и зверски апетит, без стоящ зад него глад. Когато нещата тръгнат в неправилната посока, не закъсняват и вторичните трусове - пробужат се стари и нови комплекси, самочувствието ми спада, ставам сприхава, вяла, нетрудоспособна и дори озлобена. 

Решението е да имам твърд режим за сън и достатъчно отдушници за напрежението. Спортът и салсата вършат работа, но не винаги имам сили за тях. Нужни са ми кротки домашни занимания. Затова си обещавам:

• Да отделям време за плетене поне 3 пъти седмично
• Да отделям време за четене поне 5 пъти седмично
• Да си лягам не по-късно от 0,30 ч.
• Да не плета по-късно от 23 ч. (Може да се смеете, но плетенето явно ме превъзбужда и ми пречи да заспя)
• Да не си лягам след 1 ч. във вечерите преди работни дни.

И така...

Казах, че смятам да започна от понеделник. Всъщност се опитах да започна от понеделника, който мина. Засега поне донякъде ми се получава, макар и не идеално. Още малко планиране и упорство и ще набера инерция. Време е за работа.