Аз написах: "Напълняла съм и скоро няма да мога да спра да ям." Подтекстът беше, че не искам да го правя, но това няма значение. Той отговори:
- Това с килограмите ме притеснява. Ако напълнееш много, ще ни се отрази на секса. - И след време добави - Ще спра да те желая.
Странно е колко дълго ми отне да разбера защо съм му ядосана за тези думи. Принципно няма как да му заповядам да харесва нещо, което не му е в природата да харесва. На желанието и възбудата не може да се заповядва. Но аз не чух "ще спра да те желая". Чух "ще спра да те обичам".
Защото не мога да си представя да не желая човека, когото обичам. Лично за мен любовта е вид обсесивно-компулсивно разстройство. Ти искаш обекта на любовта си по всички възможни за теб самия начини и смело и безотговорно затваряш очи за онези негови качества или форми, които биха могли да възпрат компулсията ти. Ама той бил грозен - ти си го виждаш чаровен. Ама тя била тъпа - за теб си е пленително безпомощна и отчаяно нуждаеща се от теб. Ама била съм дебела... Ако не може да намери в собствената си глава довод, който да го убеди, че това няма значение, значи не е търсил. А щом не е търсил, дали има любовно ОКР, което да го тласка към мен?
Имам една приятелка, с която много сме спорили за важността на външния вид в любовта. Тя казва, че може да спре да обича един мъж, ако той се запусне. Аз съм в другата крайност - това не би могло да измени чувствата ми.
Истината е, че съм имала малко мъже, които да ме влудяват с чисто физическите си форми. И като всяка дебелана, все имах чувството, че съм попаднала в леглото им случайно и мястото ми всъщност не е там. Дори упоритото им желание да се виждат с мен отново и отново не успяваше да ме убеди, че не са се объркали и не съм недостойна за вниманието им. Винаги съм се чувствала най-добре с парньори, които също си имат някакви несъвършенства. Ах, тези мили и сладки несъвършенства, които някоя разглезена кифла може и да обяви за отвратителни, но аз обичам! Обичам ги, понеже изравняват везните.
Лично за мен е вярна максимата, че човек харесва заради достойнствата, но обича заради недостатъците. Но май е само за мен.
- Винаги ще си мечтая да отслабнеш. Не мога да ти опиша с каква гордост би ме изпълнил фактът, че си направила това за мен.
А мен пък не. Аз винаги ще си мечтая той да ме обича такава каквато съм. На каква обиколка на талията започва любовта? Ще ми даде ли някой обмерна таблица съотнесена към силата на чувствата?
Всъщност, ако ми беше казал, че се притеснява за мен, можеше и да го чуя.
- Това с килограмите ме притеснява. Ако напълнееш много, може да ти се отрази на здравето.
Звучи съвсем различно, нали? Вече не казва "ще спра да те обичам", а "страх ме е да не те изгубя, страх ме е да не страдаш". Вече казва "обичам те". А и е истина - килограмите могат да навредят на една връзка не само като намалят привлекателността на напълнелия партньор. Затлъстяването е фактор при безплодието при жените. То може да ограничи физически и физиологично нещата, които правите заедно. То може да доведе до тежки заболявания и чрез тях до смърт. Да, бих отслабнала, за да му родя дете. Бих отслабнала, за да правим заедно нещата, които обича. Бих отслабнала, за да спечеля още година до него.
Но струва ли си да го правя, за да ме желае още ден? Струва ли си да го правя, за да не го е срам да върви до мен по улицата? Струва ли си да го правя, за да му дам повод за десет минути гордост и нито секунда повече обич?
Мисля, че отговорът е ясен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар