Рано пиле в кълчища, но с усмивка на уста

Напоследък проект "Рано пиле, рано пише" нещо буксува. От майските празници насам ранното ставане взе да ми се струва доста трудно и това се отразява на способността ми да пиша. Докато повечето сили отиват в опитите да задържа очите си отворени (или въобще да ги отворя), ми се струва някак трудно да си намирам теми, а когато успея, думите не ми се подреждат сами, както съм свикнала. Но това не значи, че съм се отказала. Никак даже. Казаното дотук може да звучи като оправдание, но всъщност е въведение към малко самохвалство.
Защото причината за цялата ми съненост е нещо много хубаво - върнах се.
Върнах се във фитнес залата, върнах се в кухнята, върнах се в залата за танци, а най-хубавото е, че малко по малко се връщам и на дансинга. Не, няма повторение. Залата за танци е в школата, където са ми уроците, а дансингът е в нощния клуб, където правят салса партитата.
Не знаех как ще се случи връщането във фитнес залата. Страх ме беше, че ще е трудно, защото съм изгубила форма. Че няма да мога лесно да се върна към схемата си на трениране отпреди паузата. Оказа се, че не е точно така. Вярно, че свалих тежестите, но си спомних колко опияняващо е усещането от "блъскането" и колко разтоварва. Две седмици след вработващата тренировка вече кроя планове как да си наместя четирите посещения седмично така, че да се съчетават със също толкова посещения в школата по танци и да ми остане поне един "почивен ден".
Всъщност бих могла да ходя на танци и всеки ден, ако намеря силите и времето, но тъй като нещо не успявам, се ограничих с това да си реализирам две отдавнашни мечти и да се опитам да последвам една нова любов. Първо, тръгнах на уроци по ча-ча (жалко, че курсът беше кратък, но поне вече мога да продължа по партита). Второ, тръгнах на уроци по кизомба и съм влюбена. Трето, открих афро-кюбана, макар и засега само като част от други уроци. За отделен такъв час мога само да си мечтая.
В кухнята нещата също още се случват с малко усилие и пропуски тук там, но щом стигнах до момента купешките "боклуци" да не са ми вкусни (заради нискокачествените продукти, хдрогенизираните мазнини, прекомерното количество захар и сол и химическите овкусители), значи се движа в правилната посока.
Накратко тишината не е признак на бездействие, а на набиране на скорост. Въпреки затрудненията с писането, интересните за мен теми се трупат и много скоро се надявам да "пропея" отново. Само още малко да си наместя режима, а аз почти съм успяла...

Извинете за прозявката! Отивам да си направя кафе. Вие междувременно си помислете - има ли нещо, за което да ви се чете? Отворена съм за предложения.