На 1 юни 2014 стана точно една година откакто предприех приключението с отслабването. Една година! Доста време е това и за него изминах много дълъг път. Вярно, че имах планове да съм много по-напред в отслабването. Не успях да ги осъществя, защото многократно се отклонявах от плана, и затова преди да седна да пиша тази публикация се чувствах малко разочарована от себе си. Всъщност си се чувствам така откакто започнах да се отклонявам и се забих на платото. (Имам предвид период от няколко седмици до няколко месеца, в който човек на диета спира да отслабва и теглото му или се задържа на едно ниво, или се покачва малко. Моят трая 6 месеца.) Но годишнината на диетата попромени нещата.
Не сама по себе си, разбира се. Празниците и бележитите дати нищо не променят, ако човек не реши да ги използва. Е, аз реших да я използвам като добър повод да си направя рекапитулация. Съставянето на долния списък със събирането на помощните материали ми отне цяла седмица, но си струваше. Постави всичко случило се, постигнато, пропуснато и променено в перспектива. И познайте какво! Оказа се, че не само нямам никакви причини да се чувствам разочарована от себе си, но дори имам поводи за гордост. Защото през изминалата година:
- Свалих 14,7 кг и вместо 110 в момента съм 95,3 кг по "официалните" неделни данни. На снимките в дрехи не личи да има някаква много голяма промяна, но наистина я има. Мога да го докажа с още един колаж, но още май ми е прекалено притеснено да го публикувам. Ще видим. Имам до края на текста да помисля дали да го добавя.
Всъщност горното е според измерването на 1 юни. Докато успея да напиша публикацията обаче мина още една неделя и този път теглото ми беше 94,3 кг. Много символично, а? За една година стигнах точно над средната линия, а следващата година започвам точно под нея.Горното означава, че от заветната цел от 80 кг, с която ще се върна 10 години назад във времето, ме делят (вече по-малко) от 15 кг. - Дотук съм се върнала две и половина години назад - до теглото отпреди да постъпя на сегашната си работа и да вляза в онази бурна връзка, благодарение на които първо бавно, а после по-бързо, и неумолимо да започнах да качвам. И това не е моментно състояние. Дори на платото се движех точно около онези начални килограми.
- Освен килограмите съм свалила и сантиметри. Преди да проверя колко точно не мислех, че са много но ето какво се оказа:
- 9 см от обиколката на талията
- 14 см от обиколката на ханша
- 9 см от обиколката на гръдния кош под бюста
- 14 см от гръдната (единственото, за което съжалявам)
- 7 см от обиколката бедрото
- 1 см от обиколката на прасеца - тъй като прасците ми са мускулести, това е отлична новина. Явно цялото сваляне не е намалило мускулната ми маса. Ура! Има смисъл да се поти човек в залата.
- В следствие на точка 4, дрехите, които си купувам в момента, са къде с един, къде с два размера по-малки отколкото преди година. Още съм на границата.
- Краката ми изглеждат много по-стегнати и от известно време насам любимата ми дреха станаха късите поли и панталонки. Разликата и на пипане е драстична. Доста време не бях усещала мускулите си под "тапицерията". В момента няма съмнение на какво се дължи промяната във вида.
- За пръв път в живота си успях да преодолея "плато". Вече казах, че моето трая 6 месеца. Повече от петте месеца ход надолу, които отбелязах в началото на режима. Цяло чудо е, че не ме пречупи и не се отказах. Чудо и победа. Както и отличен урок, защото най-сетне проумях защо дори когато смятам, че съм се провалила няма смисъл да се отказвам. Провалът наистина е временно явление и единственото, което прави е да отвори нови врати - някои назад, някои напред. Изборът в коя посока да продължа след него си е изцяло мой.
- Открих фитнеса. Винаги съм знаела, че залата ми допада. Все пак не за пръв път влизам в нея. Но ако преди съм тренирала хаотично и неинформирано, сега подходих наистина сериозно. И видях какви резултати могат да се постигнат така. Не говоря само за придобитата сила или за очевидно по-стегнатите мускули. (И въобще не говоря за изгорени калории.) Разбрах колко ефективно средство срещу стреса може да бъде един час борба с тежестите, колко увереност дава и колко осезаемо е отражението на придобитата сила върху ежедневието ми извън залата.
- Откъснах се от кантара. Кантарът е приятел. Но приятел, който има гадното свойство винаги да казва своята частична истина такава, каквато е в момента. Признавам си, че имам навика да се качвам на него не просто всеки ден, а по няколко пъти на ден. Това може да е полезно, защото мен ме научи, че теглото варира ужасно много в рамките на деня и в рамките на седмицата. А това значи, че ако някоя неделя не си проличи да съм свалила толкова, колкото очаквам, това не значи, че не съм постигнала онова, което искам. Знам го отдавна. Но едва тази година наистина се примирих, че е така.
- Спрях да бързам. Нося излишните си килограми цял живот. Да, хубаво би било да изчезнат бързо, но вече си давам сметка колко емоционални рани съм покривала с тях. И с всеки килограм някоя от тях излиза на повърхността. Нямам капацитета да се справя с всички изведнъж. За всяко нещо си има причина. Шестте месеца плато ми бяха нужни, за да преодолея някои стари демони - онези, които ме отведоха до страховитите 110 кг. В момента водите са тихи и се изкушавам да си правя планове, но точно когато най-малко очаквам, отнякъде ще изникне друга орда. Ако тогава отново ми се наложи да забавя темпото, за да ги овладея, ще го направя. Така и така нямам намерение да се отказвам. Забавянията вече не са страшни.
- Престанах да се отказвам. Не съм престанала да отлагам, да се офлянквам и да правя глупости, но вече не виждам нищо привлекателно в стария си начин на хранене и живота изцяло извън фитнес залата. Дори спокойствието и усещането за сигурност, които някога ми даваха, макар и само по силата на навика, вече не ми носят предишното удовлетворение. Оттук нататък пътят може да е много криволичещ, но просто няма как да води назад. Остава да видя докъде точно ще ме изведе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар