Тази публикация ми отне наистина много време. Опитвам се да я напиша от последните дни на декември насам, но нещо все не се получава. Може би защото централната тема постоянно се сменя. Първоначално щеше да е за новогодишните обещания и какво мисля да правя тази година. После щеше да е за това как новогодишните обещания се превръщат в ежедневие. После за това как истинската промяна се случва всеки ден с един куп малки неща. Щях да се самонадъхвам, че този път нещата ще са различни. Щях да тържествувам, че този път нещата наистина са различни. Щях да се хваля колко по-добре се справям. Много неща щях.
Но докато се канех и въртях текста от най-различни посоки - имам четири или пет недоизлюпени чернови - всички емоции по-горе някак изгубиха остротата си и вече не ми се пише за тях. Вместо това мисля да разкажа накратко какво се случи напоследък, за да стигна по-бързо до същността на това повествование.
И така. Ако хвърлите поглед на последните публикации в блога, ще установите една голяма дупка. Не ми се пишеше. Чувствах, че няма за какво, не защото наистина нямаше за какво, а защото нямаше какво "диетично" да споделя. Нито спортно. През по-голямата част от миналата година нито спортувах активно, нито си следях активно храната. Е, опитвах се, но не се получаваше, така че към ноември-декември съвсем се отказах. Усещах, че трябва, но и че няма да направя нищо, ако продължа да се хокам на ум. Затова спрях хокането и "си отпуснах душата". Понякога и това ми е необходимо.
По принцип имам навика да се притискам сама да върша още и още. Правя го с всичко - работа, спорт, диета, връзки. Пренебрегвам нещата които ме разтоварват за сметка на "важните", макар че те не винаги са толкова важни. Самоубеждавам се да вложа още малко усилие, преди да се наградя с почивка, с което накрая се довеждам до състояние на пълно изтощение. Най-вече емоционално. И когато погледна назад, имам чувството, че съм пропиляла последния месец. Или два. Щом това се случи, идва време да забравя за малко правилата, за да презаредя батериите, да сменя гледната точка и да начертая нов план.
Това ми се случи есента. И точно затова спрях опитите за връщане в залата и в кухнята, Но отпускането имаше цена. Напълно излязох от форма и отново започнах да получавам болки в краката, да се задъхвам като танцувам, да се прегърбвам и да се изморявам, като обуя токове. Качих един размер дрехи, а кантарът отново взе да показва трицифрени числа. Докато се борех с нагласите си към работата и личния си живот, взех да крача обратно към пропастта, която ми поглъща самочувствието.
Мога да кажа, че повратната точка е била когато кантарът удари 105. Но не беше. Повратната точка дойде, когато един фитнес от голяма верига близо до нас обяви промоция за 50 лв. отстъпка до края на декември. Готова или не, се оказах с опрян в главата краен срок и го спазих. Сдобих се с карта. При това достатъчно скъпа, че споменът за цената и да ме подритва към чантата с гуменките поне три пъти седмично.
Фитнесът пък повлече след себе си храната. Ако пропуснатите тренировки усещам като загуба на пари, лошото хранене ме боде като пропиляване на усилия. Не може да се потя по един час в залата три или четири пъти седмично и после да ям боклуци. Убива удоволствието, чисто физически, и притъпява удовлетворението. Глупаво е, а аз не съм глупава. Или поне не ми се иска да съм.
И така в крайна сметка се оказах тук - тихомълком и някак естествено отново имам за какво да пиша. Тренирам относително редовно, старая се да се храня добре, боря се с куп емоции около това - стари и нови, и въобще събирам материал. За мен това означава, че вървя напред. За блога означава повече и по-редовни публикации.
Проблемът е, че по-голямата част от "материала" е някак кратък и разхвърлян. Идва ми да споделям неща, които в моята представа не биха могли да запълнят една "истинска" публикация като тази. По-скоро са дребни и късовати. Но пък са ми ценни. Затова им намерих място.
Казва се "Анелия Експрес" и се роди като дъщерен блог с кратки ежедневни публикации. Адресът му е anelianadieta.tumblr.com. Може би донякъде се припокрива по функции със страницата във "Фейсбук", но честно казано ми е по-забавно да го списвам в "Тъмблър". А когато нещо е забавно, то върви. Така че хвърлете едно око. Ще се радвам, ако ви хареса. Ако ли не, тук също ще започнат да се появяват нови статии, макар и не всеки ден. Все пак трябва да ми остане време да ходя на фитнес и на работа, да се въртя в кухнята и да си мътя идеите. Както и да мързелувам и да се излежавам между завивките от време на време.
Важното е, че Анелия е на диета и...
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар