Трите упражнения, от които ме е страх, но смятам да надвия

Струва ми се, че учениците се делят на две групи - такива, за които физическото е любим предмет, и такива, които го ненавиждат. Аз бях от вторите. В повечето случаи за мен часовете по физическо бяха живо мъчение. Особено в края на срока, когато идваше време да се покриват нормативи. Коремни преси, лицеви опори, набирания и бягане - никога не съм била добра на което и да е от четирите. Не, това беше доста смекчено - въобще не ги можех. Една-две коремни преси и лицеви опори с лоша форма, нито едно набиране, последно място на спринтовете на 50 и 100 м и нито едно довършено бягане на 400 м. Това е най-доброто, което можех да дам. И докато за бягането не ми пука особено, то за гимнастическите упражнения винаги ме е било яд.

Физкултурният салон вече отдавна не е част от живота ми. Трябва да се насиля, за да изровя образи от нещастните си опити с отборните спортове, но всяко посещение във фитнеса ми напомня за тепиха, шведската стена и гимнастическите уреди. И то не с лошо чувство, а с копнеж. Гимнастиката ми харесваше и още съжалявам, че така и не се научих да правя лицеви опори и набирания. Времето не само не е заличило това желание, но е добавило към него и едно ново упражнение - кофичките.

Много искам да мога да правя лицеви опори, набирания и кофички. Ама много! Ужасяват ме, защото знам, че нямам нужната сила, но и ме привличат непреодолимо. Като клековете. Боях се от тях, заради натоварването на коленето, но в момента, в който се престраших и започнах да ги правя, се влюбих и ако някой се опита да ги махне от програмата ми, трябва да се готви за жестока съпротива. Сега на дневен ред е троицата по-горе и понеже вече не съм в училище и не ме е страх, че ще ми се смеят, е време да направя нещо по въпроса.

Ясно е, че няма как да се метна на успоредката и от раз да започна да правя серии по петнайсет. Или дори от по пет. Ръцете ми нямат силата да удържат цялата маса на тялото ми, при което и да е от трите упражнения. Но за мой късмет съществуват модифицирани версии за начинаещи. Всички снимки са взети от галерията с упражнения на сайта "Спаркпийпъл". Там има и подробни обяснения как се правят, които смятам да ползвам.

	ЛИЦЕВИ ОПОРИ Модификация за начинаещи - Лицева опора от колене Ръце, гърди, корем - лицевите опори развиват цялото тяло. И напрягат цялото тяло. Трудното не само да се спуснеш и да се вдигнеш, но и да задържиш тялото си право. Опирайки се на колене обаче, човек намалява напрежението за корема и долната част на гърба, за да обърне повече внимание на ръцете и гърдите.
	КОФИЧКИ Модификация за начинаещи - Кофички на пейка със свити колене Страхотно упражнение за трицепс, стига трицепсът да може да изтласка цялата маса на тялото. Моят не може. Затова трябва да му я намаля. Опрените на пода крака разпределят тежестта и щадят ръцете. Свитите колене още повече засилват ефекта и позволяват на абсолютния нащинаещ да контролира точно колко ще ги напрегне.
	НАБИРАНИЯ Модификация за начинаещи - Набирания от наклон на смит-машина или ремъци за кросфит Също като при кофичките и при набиранията основният въпрос е могат ли, в този случай, гърдите и ръцете да издърпат цялата маса на тялото. И също като при кофичките, ако не могат, масата се намалява с опрени в пода крака. Поне докато заякнат достатъчно за машината с помощни тежести.

Това е планът и се надявам трите упражнения да влязат в програмата ми за горна част още днес. Единственото, което може да ми попречи, е да не намеря свободна смитмашина. Но засега е рано да го мисля. 

Първа стъпка - да стигна до залата. Днес!