Поводът за
това заявление е, че от много време мечтая да си имам блог, а сега когато
най-сетне се намериха няколко души, които дори му четат публикациите, аз взех, че го изоставих. Прстете ми за това! Имам си извинения. Някои дори биха могли
да минат за добри. Причините обаче още не съм ги напипала съвсем. Знам само, че
ми е трудно да си довършвам текстовете и съответно блогът ми е пълен с
недописани и непубликувани парчета текст, чиято нишка отдавна съм изгубила.
Част от
проблема е, че за мен тези публикации винаги са плод на някаква силна моментна
емоция - реакция към нещо видяно или прочетено, към нещо преживяно, към
внезапното или не толкова внезапно осъзнаване на някоя истина за себе си. Дори
рецептите в повечето случаи ги започвам докато консумирам показаното на
снимките или поне на най-новите от тях. А ако случайно трябва да прекъсна
писането по някаква причина - например, защото трябва да ходя на работа, както
сега - емоцията отшумява, а с нея се губи и смисълът, който съм искала да
вложа.
Това не е хубаво за един прохождащ блогър, но пък от друга страна никак не е лошо. След като
съм наясно с поне един от проблемите, които захвърлят чедото ми в забвение,
реших да направя нещо по въпроса. Първо, ще се опитам (макар че не обещавам да
успея) да направя публикациите малко по-кратки и съответно лесни за дописване.
Второ, ще им посветя тяхно собствено време. Един час дневно сутрин преди дори
да съм станала от леглото, ако трябва. Всеки ден - и почивен, и работен. (За
тази идея благодаря на Сев! Тя си знае с кое ме е подпалила.) И трето, за да имам за какво да пиша, бавно и
трудно се връщам към диетата и спорта.
Но това последното не от днес. От утре може би. Или най-късно от другия
месец.
А сега
наистина трябва да тръгвам за работа. Ще
го направя с чувството за изпълнен дълг, защото днес новоилюпеното ранно пиле успя да си
завърши публикацията - на един дъх и почти в рамките на предвидения срок.
До скоро
писане!
Няма коментари:
Публикуване на коментар