Тази картинка е част от имейл. От резюмето на седмицата за акаунта ми в bodybuilding.com. Използвам тяхното приложение за създаване и следене на тренировки, с което им давам възможността да ме сритват, когато се офлянквам. Като в случая.
Какво да кажа? Не ми се получи. Бях много ентусиазирана като започнах да броя 90-те си дни постоянство, но за последните два месеца съм била в залата едва три или четири пъти като последните се паднат след 90-тия ден. Имам извинения - много работа, натоварване, недоспиване, срокове, болест. И нито едно от тях не е измислено. Дори в момента пиша от леглото си с термометър под мишница, докато чантата с екипа за фитнес отлежава в офиса. Но истината е следната:
а) разочарована съм от себе си, защото си мислех, че съм усвоила по-добре умението да преодолявам страховете си
б) изненадана съм, че въпреки нередовността, фитнесът е успял да се вкорени в живота ми
б) изненадана съм, че въпреки нередовността, фитнесът е успял да се вкорени в живота ми
Звучи объркано, нали? Нека обясня.
Основната причина да тежа, колкото тежа, е стресът. Или по-скоро това, че съм свикнала да се справям с него чрез ядене и сън. А стресът в живота ми никак не е малко. Дори да оставим настрана обективните външни фактори като срокове за работа, парични затруднения, конфликти около мен и унили приятели и познати, аз самата влошавам нещата многократно с отношението си.
Страх ме е. Страх ме е от куп неща. Че няма да се справя с парите. Че няма да се справя с работата. Че като не се справя с работата, ще я загубя и няма да мога да се справям с парите. Че ще остана сама. Че няма да си намеря половинка. Че няма да създам семейство. Че никога няма да имам деца. Че дори да си намеря половинка, с времето отношенията ни ще станат лицемерни и ще бъдем самотни заедно, както са 90% от двойките, които познавам.
Това са много страхове за една глава. И когато външен фактор започне да налива масло в огъня, рано или късно се предавам на желанието да се изолирам и да удавя емоциите си в храна. И си губя съня. Не мога да заспивам, а когато нещата особено се влошат, започвам да сънувам и кошмари. Слава богу, в последните години кошмарите са намалели значително. Явно усилията, които полагам, за да преборя страховете си, се отплащат. Но пък трудностите със заспиването се утежняват от факта, че съм на работно време и трябва да ставам рано. Накрая се оказва, че системно не си доспивам и имунната система и емоционалният ми баланс напълно сдават багажа.
Една от причините толкова силно да искам да вкарам спорта в живота си е неговият терапевтичен ефект точно в такива стресови ситуации. Това е от онези твърдения, които присъстват във всяка статия за важността на физическата активност. Отдавна се е изтъркало от употреба, но въпреки това е вярно. Един час танци или час и половина във фитнеса ме зареждат за няколко дни напред, разтоварват ме и облекчават безсънието. Ако отида. Но когато вече съм недоспала, рядко намирам сили да го направя. Казвам си, че ще отида утре. Прибирам се, за да се наспя. Не успявам да заспя навреме. Не си доспивам. На следващия ден освен че съм недоспала, вече съм си и бясна, че не съм отишла. Получава се порочен кръг и накрая получавам имейл като горния. Ако имам късмет. Ако нямам, просто се отказвам от спорта за няколко месеца. Или за години.
От друга страна, дори в такъв период на парализа, всяко посещение във фитнеса ме изненадва.
Аз никога не съм била "спортна натура" и разбиването във фитнеса все още не се нарежда сред първите неща, за които се сещам, когато имам нужда да си почина. Интересното обаче е, че се сещам за него. Това е скорошно развитие. Вярно, че ентусиазмът ми идва основно в почивни дни, а това не е достатъчно за да даде резултати, но идва редовно.
Малко съм объркана. Не очаквах нещата да се случат точно по този начин. Мислех си, ако ходя на фитнес три пъти седмично, това ми създава навика да ходя на фитнес три пъти седмично. Но явно навик и режим са две съвсем различни неща - поне в случая - и ходенето на фитнес три пъти седмично ми е създало навика да ходя на фитнес, но нищо повече. За честотата на посещенията ще трябва да се боря тепърва.
След близо два месеца почти пълно бездействие и на спортния, и на хранителния фронт стимулът ми отново е осезаем - напълняла съм, все повече избягвам високите обувки, все по-често се задъхвам и получавам сърцебиене при физическо усилие, краката ми отново започнаха да отичат (нещо, което ми беше абсолютно непознато допреди 4-5 години), чувствам се зле в дрехите си, чувствам се занемарена, яд ме е на мен самата. Изобщо имам проблеми с теглото, със здравето и със самочувствието. Време е да направя нещо. Макар и да не ми се иска, е време.
Списъкът с необходимите промени е дълъг, но в главата ми вече се оформя план, който при добре изиграни карти ще обхване не само този, но и другия ми блог. Нали и самочувствието ми страда - трябва да му дам едно рамо. Все пак мисля да започна с едно нещо, и то точно онова, с което се провалих предния път - 90-те дни постоянство във фитнеса. Знам как се прави. Знам откъде да си направя нов брояч. Ще изчакам само термометърът да ми даде зелена светлина и:
Основната причина да тежа, колкото тежа, е стресът. Или по-скоро това, че съм свикнала да се справям с него чрез ядене и сън. А стресът в живота ми никак не е малко. Дори да оставим настрана обективните външни фактори като срокове за работа, парични затруднения, конфликти около мен и унили приятели и познати, аз самата влошавам нещата многократно с отношението си.
Страх ме е. Страх ме е от куп неща. Че няма да се справя с парите. Че няма да се справя с работата. Че като не се справя с работата, ще я загубя и няма да мога да се справям с парите. Че ще остана сама. Че няма да си намеря половинка. Че няма да създам семейство. Че никога няма да имам деца. Че дори да си намеря половинка, с времето отношенията ни ще станат лицемерни и ще бъдем самотни заедно, както са 90% от двойките, които познавам.
Това са много страхове за една глава. И когато външен фактор започне да налива масло в огъня, рано или късно се предавам на желанието да се изолирам и да удавя емоциите си в храна. И си губя съня. Не мога да заспивам, а когато нещата особено се влошат, започвам да сънувам и кошмари. Слава богу, в последните години кошмарите са намалели значително. Явно усилията, които полагам, за да преборя страховете си, се отплащат. Но пък трудностите със заспиването се утежняват от факта, че съм на работно време и трябва да ставам рано. Накрая се оказва, че системно не си доспивам и имунната система и емоционалният ми баланс напълно сдават багажа.
Една от причините толкова силно да искам да вкарам спорта в живота си е неговият терапевтичен ефект точно в такива стресови ситуации. Това е от онези твърдения, които присъстват във всяка статия за важността на физическата активност. Отдавна се е изтъркало от употреба, но въпреки това е вярно. Един час танци или час и половина във фитнеса ме зареждат за няколко дни напред, разтоварват ме и облекчават безсънието. Ако отида. Но когато вече съм недоспала, рядко намирам сили да го направя. Казвам си, че ще отида утре. Прибирам се, за да се наспя. Не успявам да заспя навреме. Не си доспивам. На следващия ден освен че съм недоспала, вече съм си и бясна, че не съм отишла. Получава се порочен кръг и накрая получавам имейл като горния. Ако имам късмет. Ако нямам, просто се отказвам от спорта за няколко месеца. Или за години.
От друга страна, дори в такъв период на парализа, всяко посещение във фитнеса ме изненадва.
Аз никога не съм била "спортна натура" и разбиването във фитнеса все още не се нарежда сред първите неща, за които се сещам, когато имам нужда да си почина. Интересното обаче е, че се сещам за него. Това е скорошно развитие. Вярно, че ентусиазмът ми идва основно в почивни дни, а това не е достатъчно за да даде резултати, но идва редовно.
Малко съм объркана. Не очаквах нещата да се случат точно по този начин. Мислех си, ако ходя на фитнес три пъти седмично, това ми създава навика да ходя на фитнес три пъти седмично. Но явно навик и режим са две съвсем различни неща - поне в случая - и ходенето на фитнес три пъти седмично ми е създало навика да ходя на фитнес, но нищо повече. За честотата на посещенията ще трябва да се боря тепърва.
След близо два месеца почти пълно бездействие и на спортния, и на хранителния фронт стимулът ми отново е осезаем - напълняла съм, все повече избягвам високите обувки, все по-често се задъхвам и получавам сърцебиене при физическо усилие, краката ми отново започнаха да отичат (нещо, което ми беше абсолютно непознато допреди 4-5 години), чувствам се зле в дрехите си, чувствам се занемарена, яд ме е на мен самата. Изобщо имам проблеми с теглото, със здравето и със самочувствието. Време е да направя нещо. Макар и да не ми се иска, е време.
Списъкът с необходимите промени е дълъг, но в главата ми вече се оформя план, който при добре изиграни карти ще обхване не само този, но и другия ми блог. Нали и самочувствието ми страда - трябва да му дам едно рамо. Все пак мисля да започна с едно нещо, и то точно онова, с което се провалих предния път - 90-те дни постоянство във фитнеса. Знам как се прави. Знам откъде да си направя нов брояч. Ще изчакам само термометърът да ми даде зелена светлина и:
Изключително недоволна съм от това което прочетох. Викам да се организираме, да споделиш брояча и заедно в залата :) също така предлагам да си отделяме един ден от уикенда и да пробваме как ще се справим с търченето в парка. А колкото до външният ти вид, последно като те видях беше всичко друго, но не и занемарена... Бляскава, красива, усмихната...
ОтговорИзтриванеЕй, развесели ме! И ме ободри. Благодаря! И аз съм недоволна, че такива работи пиша вместо да се перча с резултати, но пък чантата с дрешките за фитнес е до мене в офиса и ще стигне до залата или днес, или утре - зависи в колко ще си тръгна от работа довечера. Ако успея днес, следващото посещение е в сряда. Иначе петък. И после събота или неделя. Само кажи кога идваш с мене. :) Но това с тичането не ме влече. Предпочитам танци веднъж седмично.
ИзтриванеМежду другото четвъртък съм го обявила за ден за танци.
ИзтриванеАз вторник и четвъртък по принцип са ми уроци (ма такъв мързел ме тресе, че доста често пропускам). Зависи как се движи 76 след затваряне на Цариградско можем да сглобим сряда, ако не петък.
ИзтриванеЗначи сряда. А аз официално се занасям на първа тренировка днес.
ИзтриванеСтискам палци нищо да не попречи на този ти план!!!! Аз сигурно ще издъхна на първите 20 мин кардио :Д
ИзтриванеНяма страшно! Пишеш тренировката вработваща. Сваляш интензитета и всичко над 10 минути на кардиото се счита за бонус. Като набереш скорост, ще си ги качиш пак до старото ниво.
Изтриване