Печенките на мама или най-любимите ми соленки на света

Седмица след като открих, че мазните банички всъщност са по-ефективна есенно-зимна закуска от млякото с какао, започнах да се замислям. Въпросът беше с какво да заменя купешките фурнаджийски закуски, които няма как да преценя точно нито на грамаж нито като съставки. А отговорът ми го даде на поднос мама. Буквално.

В къщи ги наричаме "печенки", но за непосветените биха били просто соленки. Рецептата е проста и относително бърза, а плънките могат да варират според възможностите и желанието. Моите любими са тази, която ще опиша по-долу (сирене, извара и яйце или въобще любимия ви пълнеж за баница), парче кашкавал или запържено на тиган пилешко месо с много подправки.

Няколко начина да спра да се притеснявам от кантара

Вече повече от месец кантарът не показва толкова, колкото аз искам да показва. А и не винаги промяната е в посоката в която аз бих искала. Първоначално това ме изнервяше. Много ме изнервяше. Даже ме караше да се потискам. После престанах. Или поне почти престанах, защото днешното теглене пак малко ме подразни. Но важното е, че успях да намеря други неща, които да ми подхранват мотивацията. Ето няколко от тях.

ПАРИЧНАТА НАГРАДА

Вече не помня дали почерпих тази идея от някой форум или статия, обаче не е моя. И благодаря на онзи, който я е споделил. Системата е проста. Поставяш си малка цел и за всеки път, когато я постигнеш, пускаш в касичката си определена малка сума. Що се натрупат достатъчно или постигнеш някаква по-голяма цел, си купуваш награда. Моите правила са:

За необходимостта от мазните банички

Понякога храната ни поднася доста интересни изненади. Особено когато става дума за апетит. Доказателство за това е сутрешната борба, която водя от месец насам.

Накратко смяната на сезоните наложи и промяна в менюто ми. Лятната ми закуска се състои от кисело мляко със замразени плодове. Едва ли е нужно да казвам, че със застудяването тя някак губи очарованието си. Тогава преминавам към по-топли неща, като например сандвичите с яйца на очи. Но напоследък те не ми се ядат. Опитах няколко пъти и после започна лутането...

Пътуване във времето, част 1 (надяваме се)

Днешното ми теглене отбеляза още един скок назад във времето.  С тегло от 93,4 кг вече не само съм свалила повече килограми, отколкото ми остават до целта от 80 кг до следващия ми рожден ден, но и се връщам в месец март на миналата година.

Неделя сутрин под кривата круша

Последните две-три седмици бяха трудни. Първата защото за пръв път кантарът не мръдна надолу, а нагоре. Следващите защото... Ами защото първата кантарът не мръдна надолу, а нагоре. Оказа се, че стабилната тенденция ме е разглезила и когато внезапно прекъсна, започнах да правя глупости.

На първо място се паникьосах. Постарах се да не го правя, а после и да го скрия от самата себе си, но се паникьосах. Много добре знам, че отслабването (особено с 30-тина килограма, че и повече, колкото искам да сваля аз) не се случва на един дъх. То трае месеци и години и по тази причина е съвсем логично да има седмици и понякога по-дълги периоди, в които няма напредък, а може и да има връщане назад. Да не говорим, че "диетата" всъщност не е временна мярка. Аз хубаво ще сваля колкото килограма сваля, но ще искам и да ги задържа, а за целта трябва да променя онези свои навици, които са ме довели до нуждата да свалям. Тоест планът е фитнесът и разумното хранене да станат част от живота ми, а не да се изпарят в момента, в който видя на кантара някое магическо число. Знам го. Но го знам съзнателно, а съзнанието явно трудно надвива старите навици.

Есенен гювеч с пилешко и сушени домати

Удивително е колко вкусно може да е нещо скалъпено за пет минути. Проверяваш какво има в хладилника, режеш на две на три и мяташ във фурната. После само чакаш да стане чудото и хапваш. Най-добре докато е топло. И се размазваш от удоволствие! Мисля, че това е най-точното определение, което мога да дам за гювеча - тази скромна, лесна и ужасно многолика балканска манджа. И да не забравяме, че благодарение на многото зеленчуци може да е един от най-добрите приятели на всеки човек на диета.

Лятна рекапитулация, част 3 (последна) - Завръщане в реалността

Август дойде натоварен с очаквания. И най-голямото от тях беше отпуската. Когато преди година и половина се хванах на работа в офис след има-няма десет години като преводач на свободна практика и неограничен от работно време, една от основните причини да се простя със "свободата" на работата у дома и да приема "оковите" на офиса беше, че копнеех да имам отпуска. Полагаема платена отпуска, която с чиста съвест да прекарам на плажа или където си искам, а не няколко откраднати от работата дни, които после да си платя с бързане, допълнителни преводи и безсънни нощи. Сега ме чакаше точно това блаженство - пълна почивка и море. Но преди това трябваше да свърша нещо дългоочаквано и малко страшно. 

Две напред, една назад, но въпросът е после накъде

Настроението ми в момента доста прилича на небето на снимката. Изминалата седмица не ми беше от силните. Всъщност за пръв път от началото на Диетата през юни, не отбелязах спад в теглото си. Даже точно обратното - върнах се назад с 400 грама (което все пак е по-добре от 700-те грама плюс, които държах в последните дни). Това само по себе си не е болка за умиране. И без това вървя доста пред плана си. Но е момент, който очаквах може би не с нетърпение, но с голям интерес.

Лятна рекапитулация, Част 2 - Ще видиш ти дали не мога!

Юли се изниза бързо и, както вече казах, беше съвършен. Спазвах си ограниченията в храненето, не пропуснах нито една тренировка, пиех достатъчно вода и кантарът взе да показва все по-малко и по-малко.

Всъщност не е странно, че бях стриктна, без въобще да ми тежи. Такъв бяс ме движеше! Имам много да благодаря на бившия си приятел. Не само защото ми даде начална скорост, но и защото успяваше да я подклажда.

- Ани, ти не можеш да отслабнеш. Такава си си. Не можеш да се бориш срещу природата.

Моля?! Колко слабо ми познаваш природата! Ще видиш ти дали не мога! Като ти казвам, че ще отслабна, ще отслабна. Не само защото си ме ядосал, а защото знам как. А именно...

Цветя и рози, и дръжки от карамфили...

Вторник, 19,30 ч.
Бях абсолютно убедена, че днес няма да стигна до фитнес залата. Още не съм съвсем сигурна защо отивам. Може би е просто от инат. Със сигурност не е защото кипя от желание. Тази седмица не ми е от силните. Искрено се надявах да не е така и тежката и калорична неделя да се превърне в един успешен понеделник, но в момента дори и вторникът е под заплаха. Ям боклуци, офлянквам се с тренировките...

Какво ми става? Не, не съм се отказала. И не съм се предала на лъжливата увереност, че щом съм минала границата на двата месеца, на мен тази работа с отслабването ми е в кърпа вързана. Не се самозалъгвам.

Лятна рекапитулация, част 1 - Начална скорост

Приятелката ми пристига с думите: "Точно се чудех къде си, защото в първия момент те помислих за мулатка." Това е определено е комплимент. Лято е. Август. И аз точно съм се върнала от море. След десет дни в друг свят, съвсем предвидимо се връщам друг човек. И дори нямам предвид, че заради новопридобития си тен трябва отново да се уча как и с какви цветове да се гримирам, а червилата ми до едно са спрели да ми отиват. Не, това лято се случиха куп неща, така че май ще е най-добре да започна от самото начало.

ЮНИ

Нов месец, нов късмет. Така реших, когато 1 юни почука на вратата. За пореден път се заинатих, че "ще направя нещо". Колкото и искрено да твърдя, че не искам да съм слаба, 110 кг си звучи страшно и изглеждат страховито на дисплея на кантара. Но освен, че плашат с кръглотата си, тези килограми тежат. Не е приятно да носиш размер дрехи, които никога не си носила. И не е приятно да не можеш да влезеш в "дебелите" си дънки. Онези, които преди три години не са можели да се задържат на ханша ти. Затова взех радикални мерки.

Днес няма нищо по-хубаво от лошото време

28 август е. Рожденият ми ден. Алармата не телефона ме буди и още преди да съм отворила очи вдъхвам свежия утринен въздух с аромат на дъжд. Това е първата облачна утрин на август. Поне за мен. И за пръв път това лято си казвам, че ще трябва да облека нещо по-сериозно от потник и къси панталонки. И като се замисля това не е никак лошо, защото в гардероба ми от няколко седмици виси прекрасна нова риза с три четвърти ръкави - първата ми придобивка за есенния гардероб. Явно времето е решило да ми направи подарък и ми дава възможността да я облека за пръв път. Ура! Сега остава само да реша какво ще обуя под нея.

Поглеждам отново навън със скептичен поглед. Изглежда ми студено. Някак не ми се носят къси панталони точно днес, но това е сериозен проблем. Когато в началото на юни направих ревизия на гардероба си и прибрах дрехите, които вече не ми стават, в кашоните попаднаха и единствените дънки, които биха били подходящи за случая. Чудесни дънки. Ластични. Избеляло индигово синьо. Удобни. Но при последната проба въобще не можех да ги закопчая, без да ми се затрудни дишането и отгоре да "изври" огромно парче добре бухнал козунак. Но това беше преди 3 месеца и 10 килограма. Вече тежа горе-долу толкова, колкото когато ги носех за последен път. Дали пък да не ги пробвам?

Стига преструвки!

Първо малко въведение.

Не съм писала тук от доста време, за което се случиха известен брой събития, като например това, че след всичките си протести, че не искам да съм слаба и който ме харесва трябва да ме приеме каквато съм (а те все още си действат с пълна сила), в крайна сметка от един месец отново съм на диета и дори първите резултати са налице. Скоро ще пиша пак как се случи така. Лично на мен все още ми е странно и интересно. Може пък и на вас да ви е. Междувременно стигнах до някои прозрения за предишните си опити, които публикувах и на английски на страницата си в SparkPeople.com. 

Приятно четене!

Докато се мотая из профила си напоследък, прегледах публикациите в блога си от предишни опити за отслабване. Удивително е колко свежо и позитивно звуча и каква увереност в бъдещето, резултатите и подхода ми лъха от тях. Направо ще реши човек, че знам какво правя. Съдейки по датите на повечето от тях, вече отдавна би трябвало да съм достигнала целевото си тегло и само да го поддържам. Супер!

Само че реалността е доста по-различна.

Да живей, живей басейнът

Аз не мога да плувам. Никога не съм могла. Майка ми е била в градския отбор по плуване и се опита да ме научи, но така и не успя. Едва преди две години започнах да се престашавам и да опитвам на морето, но басейните винаги да ми се стрували страшни.

Миналото лято с трепет в сърцето и топка в стомаха направих първите си опити в басейна за скокове на Диана. Няколко пъти по метър-метър и половина. Толкова бях горда със себе си! На 36-37 най-сетне се учех да плувам. Можеше пък и да си изпълня тази мечта някой ден.
Още не мога да плувам, но... Днес направих първата си дължина от 10 метра бруст. Или там колкото е басейнът за скокове. Няма да описвам усещането. Не мога.

Мога да кажа само, че лятото тепърва започва. Това е първият ми плаж за сезона. Сега ми се иска в края му да мога две неща - да мога да кажа, че мога да плувам, пък макар и не много добре, и да мога да излизам от басейна не само по стълбичката.

Ще успея ли?

ПС Доволна съм от себе си. Ужасно, ужасно много. Преди да се прибера успях да изкарам 15 дължини, без да спирам и да се ловя за каквото и да било. 15 дължини на повече от метър от ръба на басейна. 15 дължини по около 20 метра! В момента всичко ме боли (това плуването се оказа изморителна работа), но съм на върха на щастието.

Лято с вкус на кайсии и екзотика

Едно от нещата, заради които се радвам, че съм правила диети са летните ми закуски. Те са плодови, студени, вкусни и претъпкани с фибри и антиоксиданти - с две, тоест с четири, думи те са откритие за всяка диета. Най-общо мога да ги опиша със станалата модерна напоследък сума смути, но упоритата ми съпротива към новите заемки ме кара да клоня към една по-утвърдена и стара такава, а именно шейк.

Още за любовта и несъвършеното тяло или как завой на 180 градуса не променя посоката

Попаднах на този цитат днес и се замислих. С Младежа се запознахме преди години. Всъщност вече дори не помня дали беше преди две връзки или преди три. Май преди три. Не сме се виждали. Чатехме и сме си разменяли снимки. Той наистина беше впечатляващ. Тренира силов трибой и като типичен представител на категория до 110 кг в добра форма на състезания вдига по над 300 кг от мъртва тяга, лежанка и изтласкване. Той вероятно е единственият мъж, на когото бих се доверила да ме вдигне на ръце, без да ме е страх, че ще получи херния или ще се сецне. И на всичкото отгоре си пада по пълни жени. Звучи идеално, нали? Е, би било ако нямаше два малки проблема.

Голямо дупе? Голяма работа!

Преди няколко дни в главата ми се наби една песен. Нямам представа откъде изникна, но цял ден си тананиках на ум:

- Голямо дупе! Ъ! Голяма работа!

И докато си го тананиках ми хрумна да се поровя в "Пинтерест" за нещо, което досега не бях търсила. Набързо натраках в полето за търсене "plus size fashion" и натиснах иконата с лупата.

Защо, по дяволите, не ми хрумна да го направя по-рано?! Заля ме вълна от снимки на прекрасни едри и дори огромни жени с най-различни по форма и размери извивки, облечени в страхотни, модерни, забавни и женствени дрехи за всякакви случаи. Петнайсет минути по-късно моята собствена дъска за идеи Big butt? Big deal! вече се пълнеше с онези снимки, които ми се сториха най-вдъхновяващи, и оттогава постоянно расте. Ако някога сте обвинявали тялото си за невзрачния си гардероб, разгледайте го. Ще ви изненада.

За несъвършеното тяло и любовта

Аз написах: "Напълняла съм и скоро няма да мога да спра да ям." Подтекстът беше, че не искам да го правя, но това няма значение. Той отговори:

- Това с килограмите ме притеснява. Ако напълнееш много, ще ни се отрази на секса. - И след време добави - Ще спра да те желая.

Странно е колко дълго ми отне да разбера защо съм му ядосана за тези думи. Принципно няма как да му заповядам да харесва нещо, което не му е в природата да харесва. На желанието и възбудата не може да се заповядва. Но аз не чух "ще спра да те желая". Чух "ще спра да те обичам".

Нов късмет, ново подзаглавие

Започнах този блог преди много време. Първоначалната му цел беше да споделя опита си в диетите и евентуално намаля изкушението да се отказвам от тях, благодарение на чувството на отговорност пред "публиката" си (или по-скоро чрез страха от публично излагане). Нарекох го "Анелия на диета: Един блог за дългото пътуване от затлъстяването към нормалното тегло и неговите трудности и удоволствия в условията на напрегнатото съвременно ежедневие".

Е, не стана много дълъг под това заглавие.

Причината? Много дълго време не бях наясно каква е. Мързелът за писане на публикации и обработка на снимки беше важен фактор. Но ще видим дали е бил основният. По-важно е онова, което открих около нова година и което споделих в публикацията "Нова година, нов късмет" от 3 януари 2013. А именно фактът, че всъщност не искам да бъда слаба. Дали защото съм свикнала да мисля за себе си като за чаровна дебелана, или защото ми е вродено - няма особено значение. Важното е, че вече не се опитвам да стана 57 килограма. Е, признавам си, че все още бих искала да вляза в размер L или 44, но в момента за мен има по-важни неща.

Нова година, нов късмет

Знам, знам. Пак се загубих. С месеци.

За пореден път ми се случва да си обещая, че ще бъда сериозна, ще правя това и онова, ще, ще, ще... Ами не стана. Имаше си субективни причини да не стане и честно казано беше лесно предвидимо. Още в първите публикации на тази страница казах, че животът ми се промени много и всъщност се опитвам да променя и начина си на хранене в една и без това постоянно променяща се ситуация. Последните месеци доказаха единствено, че освен, че това не е лесно, половин година може да вмести много повече промени в личен план отколкото някога съм си представяла. Затова и си признавам, че не съм се напъвала много-много да постигна чудеса от храброст и диетично вдъхновение.

Даже за свой срам спрях да ходя на танци още в началото на декември. За срам, но не и за съжаление. Направих го, не защото физически ме мързи, а защото бях започнала да се чувствам притисната от графика си и танците изненадващо за мен се оказаха по-скоро натоварване, отколкото оснобожадаване за психиката ми - нещо, което не съм си и представяла, че могат да станат.

Но колкото и лошо да се държах в спортно-диетичен план миналата година, тази започна с един интересен подарък под формата на тази снимка на стената на приятелка във Фейсбук.

Нямам представа кое е това момиче, но снимката ме потресе, защото ме накара да осъзная, до каква степен се възхищавам именно на тази гледка, на този тип красота, женствена, мека, нежна. И преди съм казвала, че предпочитам да съм пълна пред това да съм твърде слаба или че закръглените жени ми се струват по-секси от мускулестите. Не си бях давала сметка обаче, че откровената, неприкрита пълнота може да е толкова секси отстрани. Не си бях давала сметка, че аз ИСКАМ да бъда именно ТОВА - едно не просто закръглено, а откровено пълно, приятно меко, уверено и сексапилно момиче, което може и да е дебело в очите на мнозина, но се чувства добре в собствената си кожа. Искам да съм нещо, което вече съм била, и то не много отдавна. Искам да съм СЕБЕ СИ.

Едва ли има думи, с които да опиша колко освобождаващо ми подейства това прозрение. Никога не съм се чувствала способна на фитнес подвизите, които са необходими на една жена, за да очертае плочките на корема си, но затова пък носех товара на задължението да опитам и на вината, че не съм се справила и че няма да се справя независимо от положените усилия. На вината, че нямам волята и спортния хъс. Е, явно не са ми трябвали. Трябвало е само някой да ми отвори очите, че харесвам онова, което съм.

Признавам си, че в момента не се чувствам толкова секси и привлекателна, колкото момичето на снимката. Причините са, че от лятото насам съм качила много и след като спрях танците, това започва да ми тежи. Дрехите ми стоят доста по-опънати, прегърбила съм се, задъхвам се когато се затичам и продължавам да искам да отслабна, но се една голяма разлика. Ако досега съм си мечтала да сваля героичните 40 килограма и да видя стрелката на кантара някъде около 60, а защо не и по-ниско, в момента искам нещо значително по-постижимо - 5-6 кг в рамките на следващите 3 месеца (толкова, че дрехите отново да ми станат приятно свободни) и, ако немеря правилния път, общо най-много 25. Някой ден. 

А дотогава ми е време отново да се погледна в огледалото с усмивка и с обич към себе си, но това няма нищо общо с показанията на кантара. То е вътре - в сърцето, в ума и в очите на наблюдателя...

Честита нова година на вас, на мен и на моето напълно способно да реализира мечтите ми тяло!